Ще върне ли България легализираните екзекуции ?

Един от лидерите на Патриотичния фронт поиска широка обществена дискусия за връщане на смъртното наказание. В същото време върви и подписка с искане за референдум по въпроса. Привърженици на допитването обявиха, че първоначално подписи ще се събират във Велико Търново, заради убитата там в края на февруари 28-годишна студентка, а след това инициативата щяла да бъде пренесена към София и други градове.

Идеята за връщане на смъртното наказание не е нова в средите на българските националисти. Още през 2011 година парламентът отхвърли с мнозинство предложението на лидера на „Атака“ Волен Сидеров за промени в Наказателния кодекс, направено по повод конфикта в Катуница, при който починаха двама младежи. Точно преди година депутати от „Атака“ отново лансираха идеята за връщане на най-тежкото наказание и за пореден път не бяха подкрепени от другите народни представители. В края на 2012 година двама напуснали „Атака“ независими депутати бяха основали коалиция „Не на ЕС“. Освен за връщане на смъртното наказание, те пледираха за носенето на оръжие и се обявяваха против ромското малцинство.

Екзекуциите са в разрез с Европейската конвенция за правата на човека

В България беше наложен мораториум върху изпълнението на смъртните присъди непосредствено след демократичните промени през 1990 година. През 1998 година смъртното наказание беше официално премахнато от НК като противоречащо на Европейската конвенция за правата на човека и други международни документи. Неотдавна международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" огласи пет основни аргумента против смъртното наказание. Става дума за това, че при изпълнението на смъртна присъда винаги съществува риск да бъдат убити невинни хора; че постановеното от съда отнемане на живот не е ефективно средство за предотвратяване на тежки престъпления; че смъртното наказание не допринася за по-голяма сигурност и спокойствие в обществото; че легализираната екзекуция подпомага цикъла на насилие; че смъртното наказание е нарушение на човешките права, независимо дали обществото го подкрепя иле не.

Бившият конституционен съдия и магистрат в Европейския съд по правата на човека Димитър Гочев определя желанието за връщане на смъртното наказание в България като твърде "първична обществена реакция": „Смъртното наказание в исторически план е вид отмъщение от типа „зъб за зъб“, което е характерно за първобитните общества. За съжаление чувството за отмъщение съществува и днес у хората - те настояват за някакво възмездие и то често включва искане за смъртта на човека, извършил някакво престъпление“, поясни юристът пред Дойче Веле. Според него обаче, българите следва да имат вече по-модерни разбирания: „Смъртното наказание не е само правен, а и етичен въпрос. Дали то ще влезе в правната норма на НК или не, зависи от това дали ще успее да премине през изпитанието на етичните и хуманни съображения“, казва съдия Димитър Гочев.

„Не съм убеден, че онези, които предизвикват подписка за връщане на смъртното наказание действително имат сериозни намерения за това, при положение, че става въпрос за официална европейска политика. Вероятно наблюдаваме пореден опит да се печелят някакви политически дивиденти – сред значителна част от българите битуват погрешни разбирания, че по този начин може да се ограничи престъпността“, пояснява от своя страна професорът по право в Софийския университет и бивш председател на Народното събрание Огнян Герджиков. Той цитира представител на Патриотичния фронт, който тези дни чистосърдечно признал пред медиите, че всъщност целта на неговата формация не е връщането на смъртните присъди, а по-скоро заостряне на общественото внимание върху тежките престъпления и призив за засилване на превенцията в борбата срещу престъпността. "Ако трябва да сме обективни, референдум по тази тема би събрал немалко гласове „за“, но аз не вярвам да се стигне до него", казва проф. Герджиков.

Има по-цивилизовани решения

Кой, все пак, е най-сериозният аргумент срещу „легализираното убийство“, както някои експерти наричат смъртното наказание днес? Съдия Димитър Гочев смята, че това е неговата пълна безсмисленост. „Да отнемеш човешки живот означава да постъпиш по напълно първичен начин и затова цивилизованото общество предлага други решения. Не съм бил наказателен магистрат в България, но в ЕС често съм се сблъсквал с подобни казуси. Те трябва да бъдат решавани от гледната точка на човешките права, на съвременните схващания на едно развито общество, каквото ние трябва да бъдем и вече сме. Твърдя, че България се намира вече в друга етично-морална фаза на общественото си развитие“, казва Димитър Гочев.

Проф. Герджиков припомня немалкото случаи, при които хора погрешно са били осъждани на смърт. „Представете си какво означава невинен човек да бъде екзекутиран! Това противоречи на християнските ни ценности – нима имаме право да се издигаме до нивото на Бог, за да разполагаме с човешкия живот и да решаваме кой има и кой няма право да живее? Подобно нещо не можем да си приписваме. Разбира се, виновният трябва да понесе своето. Нима лишаването от свобода е по-малко тягостно и тежко наказание? Да си припомним, че Бог не осъжда Каин на смърт за неговото братоубийство, а го наказва да живее с мисълта, че е убиец“, казва проф. Огнян Герджиков.