Гърция си търси парите от войната

Очакванията са свързани най-вече с един принудително отпуснат от гърците заем през 1942 година. Оттам евентуално биха могли да "изскочат" милиарди. Работна група на гръцкото финансово министерство работи ударно по въпроса. Финансистите преглеждат архивите, за да открият доказателства за нацистките престъпления в окупирана Гърция. Възможно е от цялата проверка да изскочат огромни репарационни искове. От Втората световна война насам претенциите за репарации от страна на Гърция се появяват периодически. По време на кризата обаче тонът се изостри допълнително. Финансовото министерство в Атина обяви, че до края на 2012 година смята да изчисли сумата, за която предявява претенции към Германия.

Каква е историята?

От началото на 1941-ва до септември 1944 година в Гърция загиват близо 300 000 души. По време на окупацията нацистите извършват и масови кланета, като това в Дистомо, където са избити 218 души. През 1942 година окупационните власти взимат принудителен кредит от гръцката Централна банка в размер на почти 500 милиона райхсмарки. Тази сума съответства на няколко милиарда евро днес. Под въпрос е дали гръцкото правителство, което на на всеки няколко месеца получава кредити от европейските си партньори, действително ще претендира за репарации.

От една страна става дума за това "да се отговори на натиска на гръцката опозиция", обяснява историкът Хаген Флайшер от университета в Атина. "Същевременно правителството иска да изпрати сигнал до германците да се отнасят по-снизходително към една страна, която по времето на нацистката окупация е понесла най-големите финансови загуби сред западните държави", казва той.

В международноправно отношение казусът е много заплетен. По времето на Студената война федералното правителство в Бон винаги е казвало, че международните споразумения не предвиждат репарации в случаи като гръцкия, че е необходимо да се изчака обединението на Германия и окончателното мирно споразумение. Освен това победителите от войната вече са конфискували всички германски авоари в чужбина, част от които са използвани за репарационни плащания. По тази логика най-удобният момент да се предявяват репарационни искове е бил по време на Обединението на Германия. "Но гръцкото правителство се уплаши навремето от влошаване на двустранните отношения и си замълча", казва Флайшер.

Гърция се чувства изиграна

Позицията на Германия е категорична: "От гледна точка на федералното правителство въпросът относно репарациите е решен окончателно", заяви говорител на финансовото министерство в Берлин. През февруари федералното правителство получи подкрепата и на Международния съд в Хага. Неговото решение отхвърли и индивидуалните искове за обезщетения на италиански жертви на нацизма, тъй като "държавният имунитет" забранява на съдилищата на една държава да съдят друга.

Гръцките юристи навремето съзряха шанс да прокарат своите репарационни искове и се присъединиха към иска на италианците. Гръцките интереси се представляваха от специалиста по международно право Стелиос Паракис. Международният съд се произнесе по казуса "държавен имунитет", но не и по "същността на проблема", казва Паракис днес. А дали тежките нарушения на човешки права могат да бъдат преследвани и след десетилетия - това си остава "политическо решение", смята Паракис.

АГ, ДПА, ДВ, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова