Гърците съвсем са полудели!

Край Олимп май са полудели. Възрастните хора са изплашени заради орязаните им пенсии, а минималната заплата се връща назад с 1/3. Изобщо пари няма за никого и нищо. Ако не включваме в тази сметка едни 400 танка, които американците се канят да изпратят на гърците. Вероятно като подарък.

Темата е много чувствителна, защото на гърците танковете никога не са им достатъчно. Та нали всеки момент вечният враг Турция може да ги нападне! Без значение, че двете съседни страни са членки на НАТО? А сред страните в пакта гърците са втори сред американците по разходи за отбрана.

Шегата настрана

От тази история става прекрасен сюжет за разговори на маса. В смисъл: "Я, какви ги вършат гърците. Крайно време е да ги оставим да си банкрутират, да напуснат еврозоната и да се оправят сами."

Не, категорично не. Поради две причини основно: това би имало непредвидими последици за всички, и второ - солидарността на партньорите е важно обстоятелство за поддържане на стабилността на еврото. Тези дни обаче времето отново работи за бедните гърци, докарани до просия - за нови отстъпки в Атина преговарят представители на банките-кредиторки и всички други организации, на които гърците дължат пари.

Спасяването на Гърция е сложна работа. И няма как да е иначе, след като в случая става въпрос за много пари, и след като по думите на канцлерката Меркел "това изобщо не е тривиален въпрос". Сега битката е за това частните кредитори да опростят на гърците още около стотина милиарда евро. Т.е. да се откажат от една част от вземанията си от Гърция. Такава сделка е постижима чрез ново преструктуриране на гръцкия дълг. А ето и как действа тя: старите задължения, станали непосилни за изплащане, се превръщат в нови и по-евтини. Става въпрос за милиарди, а не за милиони евро. За новите кредити банките искат 5 на сто годишна лихва, а страните от еврозоната, под ръководството на канцлерката Меркел, настояват за 3 процента лихва. Разликата между двата лихвени процента се равнява на милиарди.

Един чадър не стига   

Ако питаме гърците, те биха склонни да вземат нови кредити при 4 на сто лихва. И тъй като обикновено истината е по средата, не е изключено да стане точно така. Което би било компромисна сделка изцяло за сметка на трета страна: ако след години гърците отново изпаднат в невъзможност да обслужват външните си задължения, тогава Атина ще почука на вратата на партньорите си, които са в Берлин, Париж и останалите европейски столици. И това отлично го знае и канцлерката Меркел.

Същите тези партньори на Гърция сега проверяват (по формулата Тройка за Гърция) актуалната касова наличност в Атина. Сигурно ще проучат и риска, загатнат от Стандарт енд Пуърс, прекомерните икономии да доубият силно задлъжнелите страни. Сега Германия и Франция излизат с нови предложения за стимулиране на икономическия ръст. Безспорно те ще струват много пари. Но нали с много пари беше прескочен трапът на кризата в нейния пик през 2008/09 година - с инвестирането на огромни средства в конюнктурни програми, намалено работно време и премии за претопяване на стари автомобили. Не и нови танкове обаче!