Гръцките деца, за които болницата е и дом
28 юни 2019
Във фоайето на детската болница "Агиа София" в Атина сътрудничка на неправителствена организация държи едно момченце за ръката. Двамата са тръгнали на разходка. Малчуганът е едва 5-годишен, явно има някакво леко увреждане. Младата жена се опитва да го развесели: отбиват се в близката телефонна кабинка, детето вдига слушалката, чува сигнала и на лицето му се изписва широка усмивка.
Общо около трийсетина деца като това момченце са настанени във въпросната болница. Те живеят там като пациенти, макар да не са болни и да нямат нужда от медицинско обслужване. Някои са изоставени от родителите си, други са тук, защото са били отнети от семействата си - или защото не са получавали необходимите грижи, или защото са били насилвани физически или сексуално.
В такива случаи властите в Гърция обикновено прибягват до помощта на болниците, където децата биват настанявани. Тази практика се е наложила поне от 25 години, пояснява София Константелия, която е ръководителка на социален център в префектура Атика. И макар в болниците да се грижат за малчуганите, а сътрудниците на неправителствени организации да им оказват емоционална подкрепа, експертите са единодушни, че болницата не е подходящо място за такива деца - особено пък като дългосрочна мярка.
Единственото възможно решение?
Колко разпространена е тази практика? Главният прокурор към гръцкия Върховен съд Ксени Димитриу казва следното: "В предишни години това често е било единственият начин да бъде подслонено дадено дете. То и бездруго трябва да влезе в болница - за преглед. Но някои от децата просто са оставали там за по-дълго време. В общи линии такава е практиката и днес, макар това вече да не се върши в такива мащаби."
Години наред средно по около 200 момичета и момчета годишно са били подслонявани в гръцки болници. След избухването на финансовата криза в Гърция броят им се е увеличил значително, за да спадне днес до около 70 деца на година.
На някои от децата им се налага да прекарват и по повече от шест месеца в болнични условия, преди властите да им намерят подходящо място в детски дом. На ДВ е известен случай на дете, родено с увреждания, което е трябвало да остане в болница до навършване на третата си година. Друго дете пък е живяло даже повече седем години в болница, преди да се намери място за него в дом за деца с такива увреждания.
Според гръцкия психиатър Гиоргос Николаидис подслоняването на деца в болници "показва, че липсват други, по-подходящи системи на закрила на децата".
Но алтернатива има. Така например един благотворителен център в Атика е приел седем деца на възраст под четири години, а гръцкото здравно министерство обещава да бъдат разкрити нови центрове за настаняване на такива деца. Темата занимава гръцките управници отдавна, но изглежда най-после има някакъв напредък. Подготвя се и централен регистър, в който ще постъпват всички данни.
Търсят се приемни родители
Друга важна стъпка е приемането на нов Закон за социалните грижи. Гръцкият зам.-министър по социалните въпроси Теано Фотио съобщи, че вече имало над 130 заявки от приемни родители, както и 600 молби за осиновявания.
Според главната прокурорка от Върховния съд Димитриу, приемните семейства са най-доброто решение. "Разбира се, и приемните родители правят грешки, като всички други. Но все пак детето има възможност да расте и се развива в семейна среда", изтъква тя. Опасенията са, че гръцкото общество все още не е достатъчно узряло да приеме тази семейна форма. Липсват и комуникационни стратегии и кампании, които да изострят чувствителността и подобрят информираността на обществото за този вид полагане на грижи.