Гръцката болест: много вожд, малко индианец
8 декември 2011Извънредно сурова е оценката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/: гръцкият правителствен апарат чисто и просто е неспособен да се реформира. Това става ясно от изследване на всички гръцки министерства, общо 14 на брой, проведено от международни специалисти и гръцки служители.
Според експертите навсякъде е бил установен дефицит на данни и на специализирана информация. Гръцката администрация била разпокъсана и от години прахосвала пари, което продължило дори и след като страната вече била затънала до гуша в кризата.
Тежка диагноза
"Централният гръцки правителствен апарат досега няма нито капацитета, нито способността за крупни реформи", твърди Каролине Варлей, отговаряща в ОИСР за оценките на правителствата. Тежката диагноза за пръв път систематично и с конкретни доказателства показва какво в администрацията не функционира и какво пречи на Атина да бележи напредък в структурните реформи.
Една от причините за застоя е, че правителственият ръководител упражнява твърде малко контрол. "Централното правителство няма нито авторитета, нито капацитета да налага на ключовите министерства обща политика", смятат от ОИСР.
Освен това чиновниците почти не поддържали контакт помежду си. В управлението нямало база-данни, което води до неспособност да се извлича информация от данните. Затова и в повечето случаи изобщо не може да се говори за заключителни анализи с препоръки за контролни или коригиращи механизми. Но дори и когато ги имало, те били с ниско качество, гласи оценката на организацията. "Централната администрация като цяло е лишена от практически инструменти, от културата и способността да инициира, реализира и контролира воденето на последователна политика", четем в заключенията. Казано накратко: липсва систематика.
Гръцкият "бункерен манталитет"
Последствията от това са: вътрешноведомствени бъркотии и чиновници, които не виждат по-далеч от носа си. Експертката от ОИСР Каролине Варлей нарича това "бункерен манталитет". Законите се създавали и приемали в най-тесен кръг, често без да се проверяват предварително практическите последствия от тяхното въвеждане, в т.ч. и разходите.
Равносметката на експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие гласи: за да се постигне пробив в дългогодишното погрешно функциониране на гръцкия държавен апарат, са необходими дълбоки реформи. Единствен изход наблюдателите виждат в реформа от типа "Големият взрив", която може радикално да промени целия правителствен апарат. За такава реформа обаче на гръцкия премиер Лукас Пападимос не му остава много време. "Страната разполага вече с много малко време, за да се промени и реформира. И това време постепенно изтича", уверява Варлей.