Горката Дилма

Общата стачка под мотото "Национален ден на борба" не можа да парализира Бразилия, както се бяха заканили синдикатите, но и ни най-малко не мина незабелязана - хиляди бразилци излязоха на улицата и се включиха в демонстрациите, блокирани бяха магистрали и пристанища, стигна се и до сблъсъци с полицията. Основните искания на синдикатите са за намаляване на работната седмица до 40 часа и увеличаване на заплатите за определени категории труд. Паралелно се настоява и за повече инвестиции в образованието, здравеопазването и обществения транспорт.

Общата стачка и демонстрациите обаче бяха много по-различни от юнските протести, когато по улиците излязоха милиони бразилски граждани. И същността на протеста този път бе друга - демонстриращите не бяха мобилизирани спонтанно чрез интернет, а организирани работнически маси.

Отдръпването на базата

Именно този е и източникът на загриженост на правителството на Дилма Русеф - това е първата обща стачка от 20 години насам. И явно времената, в които синдикатите безусловно подкрепяха правителството, вече очевидно са отминали. Показателно в това отношение е участието в стачката на най-големия бразилски профсъюз - синдикатът на управляваща лява Партия на трудещите се, който би трябвало да се явява опора на политическата класа.

Същевременно популярността на президентката Дилма Русеф бележи сериозен спад. От началото на протестите рейтингът ѝ намалява все повече. Правителството ѝ се ползва с одобрението на само 30 процента от гражданите, докато три седмици по-рано същият показател бе 57 на сто. Освен това се очертават и проблеми в парламента, в който управляващата коалиция няма ясно мнозинство.

Бъдещето е пределно неясно

Покрай протестите Дилма Русеф предложи да бъде организиран референдум за необходимите политически реформи и нови законови мерки за борба срещу корупцията в опит да внесе успокоение в страната. Предложението обаче се натъкна на сериозна съпротива и президентката трябваше да се откаже от идеята си за провеждането на реформи още преди изборите през следващата година. Много от политическите партньори на Дилма Русеф се обявиха и изобщо срещу референдума.

И макар президентката да бе заявила, че не планира преустройство в кабинета, очевидно няма да може да избегне предприемането на този вид действия. Финансовият министър Гуидо Мантега отдавна е обект на остри критики, а и шефката на президентския кабинет Глейзи Хофман съвсем не се ползва с всеобщо одобрение.

И при самата Дилма Русеф не всичко е розово. Следващите избори в Бразилия са след година, но ако бяха сега - в съответствие с допитванията - президентката би била принудена да се яви на балотаж с неясен изход. В Партията на трудещите се надигат все повече гласове в полза на завръщането на Лула да Силва. Показателно за вътрешнопартийните дрязги е и изявлението на председателя на партията Руи Фалкао, който заяви, че никой не знае кой ще подкрепи Дилма Русеф през 2014 година.

АГ, ДПА, НЦЦ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова