Голямото медийно затъване

Николай Цеков потърси за отговор шефа на Съвета за електронни медии (СЕМ) доцент Георги Лозанов.

Тазгодишното изследване за свободата на медиите по света World Press Freedom Index поставя България на 106-то място сред 180 държави. Звучи невероятно, но през 2006-та година страната е заемала 35-то място, а нейните медии са били оценявани като сравнително свободни. Днес България е в групата на страните с несвободни медии и компания ѝ правят държави като Гвинея, Непал, Бутан, Конго и Еквадор. На Балканите по-несвободни от българските са единствено медиите в Македония, а най-високо е оценена медийната свобода в Румъния.

Корените на медийната злокачественост

Известната мисъл на Франсиско Гоя, че сънят на разума ражда чудовища, би могла да обясни част от случващото се в медийната среда в България. Шефът на Съвета за електронни медии доцент Георги Лозанов смята, че една от причините за злокачествените процеси в медиите е рязко отслабналият граждански натиск върху тях през годините на членството на страната в Европейския съюз. „Обществото като че ли загуби интерес към медиите и престана да ги разглежда като част от своя дневен ред. То сякаш реши, че всичко в България ще си дойде на мястото след влизането в Европейския съюз. Всъщност истинската битка в страната сега е между налаганите от корпорациите интереси и съпротивата на гражданите срещу тях. Наблюдаваме политически и екологически протести, но не и протести срещу медийния монопол. Тази апатия поставя въпроса доколко потребителите на българските медии са и граждани. За съжаление, масовата аудитория все по-малко се интересува от медийните формати, които имат граждански адрес и носят послания до гражданите. Нейният интерес в голяма степен е завладян от развлекателни, сантиментални и воайорски предавания и четива. За мен замитането под килима на функциите на медиите да информират и критикуват е най-голямата цензура в България. Рязко намаляха медийните канали за диалог с гражданите и между гражданите“, изтъква Лозанов.

Според него, единственото изключение в това тъжно развитие са били протестите през 2013-та година, сред главните мишени на които е бил и медийният монопол на Пеевски и подкрепящата го печално известна банка. „Тогава част от електронните медии и сайтовете в интернет минаха на страната на гражданите и ясно се видя каква огромна пропаст зее в развитието на България. Много скоро обаче нещата се върнаха в старото си русло. В самите медии няма вътрешни дискусии за журналистическата свобода и за нейните граници“, свидетелства медийният експерт.

Как автоцензурата замени цензурата

Георги Лозанов е категоричен, че автоцензура има във всички български медии. „Правили сме много анкети и с голяма доза увереност мога да твърдя, че корените на автоцензурата са икономически и явлението се дължи на страха на журналистите да не загубят работата си. Застрашените от безработица често стават по-усърдни цензори на своите материали, отколкото началниците им. Така журналистите се превръщат в ревностни крепители на статуквото, което гарантира тяхното работно място в условия на бедност и липса на развитие”, смята експертът. Войните са също характерна особеност на българския медиен ландшафт. Използването на медиите като бухалки за разчистване на политически и бизнес интереси е вече изтъркана тема, но изводът, че от тези войни губят всички, все още не е осмислен от воюващите страни, твърди Лозанов.

Еспертът е на мнение, че продукцията на базираните в интернет медии е извън всякакъв публичен контрол и е крайно време в бранша да бъдат въведени някакви правила. “Българските медии изживяват лош период, а нездравият им вид често се дължи и на липсата на медийна регулация”, обобщава ситуацията шефът на СЕМ. „Хибридната“ война на Путин срещу несъгласните с политиката на Русия се е пренесла и в някои български медии, което ги прави проводник на геополитически интереси, твърди доцент Лозанов. И заключава, че Русия без всякакво съмнение има пропагандни апетити и канали към България.

Островите в жълтото море

„Българската медийна среда все още не е братска могила, в която да заровим всички средства за масово осведомяване. През текущото десетилетие на голямото медийно пропадане обществени медии като националните радио и телевизия продължиха да си вършат работата, която са длъжни да вършат по закон – да информират обществото по значими теми и проблеми и да отразяват противоположните гледни точки“, изтъква Георги Лозанов. “От време на време обществените медии също „дават фира“ във вид на скандални и небалансирани предавания, а също и във вид на протести сред работещите в тях, но общият им стремеж е насочен към интересите на аудиторията. В този смисъл в раздираната от корпоративни интереси България те придобиват по-голяма значимост за развитието на плуралистична медийна среда, отколкото в повечето страни в Европейския съюз, откъдето всъщност идва идеята за обществени медии“, посочва шефът на СЕМ доцент Георги Лозанов.

Според него, в контролираните от държавата радио и телевизия има значителен ресурс за развитие, но трябва да се смени съхраненият от времето на НРБ модел на тяхното управление и работа.