Голямо, по-голямо, Истанбул!

Самият Ердоган определя този проект като "малко налудничава идея". Гигантското съоръжение трябва да бъде изградено на стотина километра западно от Босфора, и по-точно казано - от другата страна на Истанбул. Така европейската част на най-големия турски град ще се окаже затворена между два протока - Босфора и бъдещия канал, т.е. ще се превърне в остров. Едновременно с това е предвидено и изграждането на два нови сателитни квартала на Истанбул, всеки за по 1 милион души. До единия от тях ще се стига по нов мост - третият над Босфора. Сега основният трафик между европейската и азиатската част на Истанбул се поема от двата моста над Босфора, които вече трудно се справят с натоварения трафик в многомилионния град.

Турският "Панамски канал"

Противниците на мегаломанския проект се питат с право какъв смисъл има от изграждането на въпросния канал, който по своя замисъл и мащаби може да се сравнява с Панамския канал. Преминаването през Босфора е международно регламентирано още от 1936 година с договора от Монтрьо. В него Турция се задължава да осигури свободно и безпрепятствено преминаване на всички кораби с цивилно предназначение. На по-специален режим са военните кораби, които преди това трябва да поискат специално разрешение.

Когато през 30-те години на миналия век е бил изготвян този договор, корабите са били далеч по-малки от днешните, а петролните танкери изобщо не са съществували. Сега страните, граничещи с Черно море, които са сред подписалите договора от Монтрьо, с право се питат защо им е този нов "Панамски канал" след като имат Босфора? Казано по друг начин - защо един руски танкер да плаща скъпи такси за преминаването през бъдещия канал западно от Истанбул, след като с международен договор е гарантирано свободното му преминаване на Босфора източно от Истанбул?

Турският премиер и всички привърженици на мегаломанската идея се аргументират с изключително натоварения трафик през Босфора. Сега, твърдят те, танкери и контейнеровози трябва да чакат понякога с дни за преминаване през протока. което също струва много пари. Противниците пък отбелязват, че с изграждането на новите тръбопроводи в региона ще намалява и броят на танкерите, превозващи петрол през Босфора.

Турция - все по-богата

От идването на Ердоган на власт през 2003 година доходът на глава от населението в Турция се е удвоил, а според някои икономисти - дори утроил. Като причина за това те изтъкват последователната неолиберална икономическа политика на правителството на Партията на справедливостта и развитието.

През последните години Турция трупа богатство, което обаче остава твърде неравномерно разпределено. В нито една друга страна-членка на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) не е по-широко разтворена ножицата между бедни и богати. Но родината на Ердоган има и друго лице - само за 20 години Турция се превърна от страна с преобладаващо население, заето в селското стопанство, в страна на малкия и среден предприемач. А всяка малка фирма мечтае да стане голяма и богата.

Точно такова послание изпращат сега проектите на Ердоган - за сбъдване на мечтата за богатство. Ако те бъдат осъществени, Истанбул може да увеличи населението си от 15 милиона днес на 25 милиона жители през 2025 година. Какъв стандарт на живот би предлагал тогава турският мегаполис - от това авторите на мегаломанските проекти не се интересуват. Това знае може би единствено Аллах.