Големият политически чадър

В блога си Стефан Дечев, преподавател от 15 години по история и историография в ЮЗУ, пише, че последният одитен доклад на МОН за ЮЗУ от 2008 година трябва да бъде предаден и на главния прокурор Борис Велчев. В одита се констатират нерегламентиран прием на студенти, корупционни практики, превишени правомощия от страна на бившия декан - професор Александър Воденичаров. Но унивеситетът не повдига темата. Според преподавателя причината за професорското мълчание към констатираните нарушения на закона, е че атмосферата в ЮЗУ е атмосфера на страх.

Какво прави университета неуютен и за преподавателите?

"Преподавам вече около 15 години в Югозападния университет и някак ми е тъжно, че съм поредният университетски преподавател - след моите колеги Енчева и Дошков - който разказва за атмосферата на страх в това висше заведение. Всъщност това, което става днес в ЮЗУ е отпечатък от наследството на един бивш декан от периода 1999-2008 година - деканът на Правно-историческия факултет Александър Воденичаров, който с фалшифициран протокол на заседание на Историческия факултет създаде новата структура, беляза почти 10 години от живота на университета", казва Дечев.

И други преподаватели от университета в Благоевград - Светла Енчева и Петър Дошков - разказаха в предишни издания на рубриката "Блогъри по ДВ" за „периода Воденичаров” в ЮЗУ. След одит на МОН от миналата година изглежда е настъпил краят на този период - професор Воденичаров е пенсиониран. Сега е само преподавател в университета. Но това съвсем не е така, твърди Стефан Дечев:

"Унищожителният одитен доклад на МОН е може би уникален за българското университетсто образование. И този документ, съдържащ факти за състоянието на Правно-историческия факултет в ЮЗУ за периода 2004-2007година, не е разгледан на нито един университетски форум в Благоевградския университет. Данните от одита се считат за нещо нормално и до днес се подминават с мълчание от Академичния съвет."

Стефан Дечев уточнява, че съществуват две заповеди на двама ректори на ЮЗУ, които „циментират” статуквото във висшето училище. Единият документ е от 2001 година, издаден от бившия ректор Илия Гюдженов и втората заповед е от декември 2007 година, издадена от настоящия ректор – Иван Мирчев. С тези две заповеди фактически двама ректори на Югозападния университет в Благоевград са се отказали от част от своите правомощия и са ги прехвърлили на Воденичаров, разказва Дечев.

На тогавашния декан на Правно-историческия факултет е дадена възможност да сключва договори до 3 хил. лв., да разполага с огромни финансови средства от университетската каса, както и еднолично да извършва прием на студенти - в пълно нарушение на Закона за висшето образование. Главният виновник за „златното време” на Воденичалов в ЮЗУ – Илия Гюдженов дори е избран за председател на Общото събрание нва университет.

Преподавателят по история уточнява, че това не са неизвестни факти за министъра на образованието и науката Даниел Вълчев. Първо, зашото има одитен доклад, второ, защото през последните четири години във Филологическия факултет на университета преподава зам.-министърката на образованието – Ваня Добрева.

"Да се сложи край на "воденичаровщината" в ЮЗУ"

Според Стефан Дечев, причината в ЮЗУ и след Воденичаров да се работи „по воденичаровски” е политическият чадър над бившия декан. И този политически чадър освен лица от МОН, според Стефан Дечев, включва и зам.-председателя на парламента Любен Корнезов, бившия председател на парламента - Огнян Герджиков, 10 от 15-те члена на парламентарната комисия по образование и наука, политици от различни цветове.

"Крайно време е ЮЗУ да заприлича на нормален европейски университет", обобщава преподавателят по история Стефан Дечев и уточнява: "Одитният доклад на МОН за ситуацията в Правно-историческия факултет по времето на професор Воденичаров отдавна трябваше да е предаден на главния прокурор Борис Велчев. Въз основа на констатациите в одитиния доклад трябва да се започне с дисциплинарно уволнение на Александър Воденичаров и след това да бъде продължено с други хора, които са участвали дейно в ширенето на „воденичаровщината” в Благоевградския университет. И най-сетне университетската общност трябва да направи преоценка на „периода Воденичаров”.