Година след Анаполис - провалът на Буш в Близкия Изток
27 ноември 2008Джордж Буш и Ехуд Олмерт се срещнаха във Вашингтон за последен път като президент на САЩ и премиер на Израел. Те изразиха увереност, че израелско-палестинският конфликт ще бъде уреден, макар и не в техните мандати. По време на срещата Ехуд Олмерт заяви, че за мирното уреждане той, от своя страна, е готов на повече отстъпки, отколкото който и да е друг израелски премиер преди него и че
сега всичко зависи от палестинския президент Абас
При предстоящето си посещение Буш трябва да окаже натиск върху Абас, за да даде той съгласието си за споразумение още до края на годината. Детайлите ще трябва да се договорят по-късно, каза Олмерт. Израелският премиер очевидно разчита на това, че за американския президент е важно преди смяната в Белия дом да се осъществи онова, което беше решено преди година в Анаполис, а именно подписването на мирно споразумение между Израел и палестинската автономия до края на тази година.
Явно малко преди изтичането на мандата си Олмерт също иска да полира имиджа си на миротворец. Стратегия, която няма шансове за успех. Позициите на Израел и Палестина са твърде различни, и двете страни имат много вътрешни проблеми, а и в последните седмици на управлението си Буш едва ли ще може да постигне това, което не успя да постигне през изтеклите осем години. А и което не се опита сериозно да постигне.
Едва през есента на 2007 година Буш сякаш разбра, че напредъкът в Близкия Изток ще повлияе може би положително и на някои от неговите проблеми в региона. И свика конференцията в Анаполис - тя беше всъщност по-скоро символичен еднодневен акт, при който участниците декларираха готовността си за подписването на мирно споразумение до края на тази година.
Пречките са много повече от добрата воля
Нужен беше известен оптимизъм, за да се приемат тези декларации за "чиста монета". И наистина, много скоро стана ясно, че пречките са много повече от добрата воля.
Израел продължи заселническата си политика на Западния бряг и представи освобождаването на стотина палестински затворници като "жест на добра воля". В Палестина, на свой ред, продължи борбата за власт между Фатах и Хамас и позицията на Абас по отношение на мирните преговори беше поставена под въпрос.