Гневът на канцлерката

Само 3 дни след най-лошия изборен резултат за германските християндемократи в най-голямата и важна за ХДС провинция Северен Рейн-Вестфалия, Ангела Меркел наложи най-тежкото наказание за неуспеха на своя кандидат. Тя уволни Норберт Рьотген от поста министър на екологията. Така много набързо от "умничето на мама" той се превърна в "глупачето на мама (Меркел)".

Ангела Меркел всъщност наказва отговорния за исторически най-лошия изборен резултат на консерваторите в Северен Рейн-Вестфалия. Норберт Рьотген не бе готов да се върне като опозиционен лидер в Дюселдорф в случай на изборен провал. И това бе фаталната му грешка. И ако не я бе допуснал, вероятно "мама Меркел" би му простила. Но на канцлерката й дойде малко множко да слуша от Рьотген, че изборите в 18-милионнтата провинция били тест за курса на Меркел за изход от кризата. Обикновено в Германия до министерски оставки се стига след споразумение. Не и този път, обаче! Рьотген просто беше изхвърлен от правителствения екип. И далеч не само заради провала на изборите.

Несвършена работа като министър

За наказателната акция на Меркел има и други причини. След катастрофата във Фукушима министерството на околната среда се превърна в ключов фактор в правителството на Меркел. Норберт Рьотген трябваше да организира реализацията на отказа на Германия от ядрена енергия.

Но докато изваждането от експлоатация на осемте стари германски реактори мина без проблеми, то в същото време много други важни въпроси останаха нерешени. Все още се спори за крайно депо за складиране на ядрените отпадъци. Нерешен е и въпросът за насърчването на соларната енергия, не са ясни разходите за новите електропреносни мрежи. Ангела Меркел иска да докаже на света, че отказът от ядрената енергия и преминаването към възобновяеми енергийни източници е възможен в една голяма индустриална държава. И Норберт Рьотген плати с поста си за застоя в безбройните енергийни проекти.

Разчистване на терена

С уволнението на Рьотген и последният вътрешнопартиен конкурент на Меркел е извън политическата игра. Норберт Рьотген още не беше станал истински претендент. По-скоро той беше амбициозен политик с перспектива за ерата след Ангела Меркел. Всъщност той беше единственият конкурент, когото можем да вземаме насериозно.

Сега Ангела Меркел стои начело на партията и е недосегаема на върха, както навремето беше Хелмут Кол. В консервативния лагер имаше редица "естествени" наследници в лицето на Волфганг Шойбле, Роланд Кох, Кристиян Вулф, Едмунд Щойбер или Юрген Рютгерс. Никой не успя да се наложи. Ангела Меркел ги изолира един по един и ги надживя политически. Днес в ХДС вече няма изявени личности. Партията обаче може да е доволна поне докато Ангела Меркел печели избори с естествения си авторитет. Проблемите в тази вертикална властова структура ще възникнат едва когато звездата на Меркел започне да залязва.

Автор: Ф. Вагенер, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов