Германско-полски недоразумения
24 април 2013Германско-полските отношения са в точката на замръзване, предразсъдъците и от двете страни отново се циментират, твърди коментаторът на варшавския седмичник "Политика" Адам Кжемински. Консервативните сили в Полша се държат така, сякаш имат да защитават нещо сакрално пред олтара на националното самосъзнание, пише той в "Зюддойче Цайтунг".
Упреците в антисемитизъм се възприемат от поляците като съзнателен опит за демонтаж на морални авторитети. И всичко това става в период, в който самите германци се опитват да си "повишат акциите", изкарвайки родителите си "симпатични, но заблудени убийци", за да се помирят с тях морално.
Патриотизъм или фанатизъм?
Истинско нещастие е, че четвърт век след колапса на реалния социализъм в германските и полските медии се инсценират акции, в които всяка страна се опитва да окарикатури "другите", без от това да последва някакъв съвместен дебат. Или както наскоро писа "Газета Виборча" - когато петгодишно германско дете атакува с граната в ръка съветски танкове, говорим за фанатизъм, но когато петгодишно полско партизанче си играе с карабина, вече говорим за патриотизъм.
Нуждата от постоянен германско-полски диалог е очевидна, изтъква Адам Кжемински, който се солидаризира с мнението, че непознаването на полския национален характер от страна на германците е огромно. Известно е, че днешна Полша има успехи, с които може да се похвали, и че е партньор, на който Германия може да разчита, но познанията на германците за полската култура и история са прекалено слаби.
Дяволски кръговрат
Същевременно Кжемински отбелязва, че в Полша има голям интерес към случващото се в Германия - като например какво е състоянието на германската икономика, дали може да се има доверие на германците в рамките на ЕС и т.н. Всичко това интересува либералните среди в Полша. Консервативните обаче са убедени, че германците полагат целенасочени усилия да "измият" военната си вина, и че който не забелязва това, е или глупак, или техен агент.
В същото време и от самата Полша има какво да се желае. Може би е дошло времето да се изоставят взаимните обвинения и да се направи съвместна германско-полска екранизация на някои от големите събития от Втората световна война - например на Варшавското въстание от 1944-та. Може би това ще разчупи дяволския кръговрат на взаимни обвинения, пише публицистът. Време е полските издателства да се погрижат и за съзнателен подбор на разказите на Сабине Фридрих за германската съпротива срещу нацистите "Ние сме ние". Това произведение би могло да създаде у поляците по-точни представи за живота на мъжете и жените от германското съпротивително движение, така че да им стане ясно колко перфидно е твърдението на Ярослав Качински, че тази съпротива била твърде "рахитична".
АГ, ДПА, ЗЦ, АК, Б. Узунова; Редактор: Б. Михайлова