Германският нарцисизъм
12 април 2013Южните еврочленки безмерно са затънали в дългове. А за да се измъкнат от кризата, трябва да намалят силно държавните си разходи и да преустроят трудовите си пазари. Германската Агенда 2010 може да служи като добър пример за това. Точно благодарение на нея сега федералната република е икономически здрава, си казват с гордост германците. Мнозина от тях са убедени, че вместо португалците, италианците и гърците да протестират срещу Меркел, те би трябвало да приемат с благодарност нейните препоръки. А защо ли германците са по-добре от испанците? Заради усърдната им експортна индустрия, разбира се.
Другите губят, но Германия продължава да печели
Да, много германци мислят точно така. Добре, че наскоро американският милиардер и инвеститор Джордж Сорос разкритикува тази погрешна представа. Германия продължава да трупа лихвена полза, докато фирми и държави в Южна Европа трябва да плащат все по-високи лихви. Точно това засилва финансовите и икономическите турбуленции в ЕС.
Вярно е, че въвеждането на еврооблицагации, които биха изравнили нивото на лихвите в ЕС, крият риска германските дългове да се повишат. Но този недостатък е само дреболия в сравнение с това, до което заплашва да доведе в крайна сметка германската строга политика на икономии - а именно до рецесия, която би съсипала ЕС. Затягането на колана не е концепция, която може да спре икономическите, а и политическите центробежни сили в ЕС - точно обратното.
Критиката на Сорос открои всъщност нещо напълно разбираемо. Ако Германия иска да продължи да печели от еврото, което й осигурява изгодни експортни условия, тя трябва да престане да подкопава фундамента на общия дом. ЕС няма да просъществува като общност с обща валута, ако Германия все повече забогатява, а Южна Европа все повече обеднява. Вярно, Сорос е спекулант. Но и хора с морално съмнително поведение в бизнеса могат да са прави, що се отнася до макроикономиката.
Как Берлин ослепя
Само че германците сякаш не искат да приемат подобно послание. Германската самооценка е нарцистично изкривена. Макар Германия да печели от кризата, германците се чувстват някак си жертви на ЕС и на "мързелива" Южна Европа.
При управлението на Хелмут Кол все още имаше исторически зряло, будно съзнание за това как въздейства германската политика в Европа. Такова съзнание вече няма. Днес Берлин е опасно сляп за собствената си сила.
АГ, ДПА, ТАЦ, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева