Германски мотор за българската икономика

Едва ли има съмнение, че през току-що настъпилата 2011 година Германия ще продължи да бъде най-важният търговско-икономически партньор на България. По официални данни над 5000 германски фирми имат делови отношения със страната, а 1200 от тях разполагат със собствени представителства в България.

През миналата 2010 година търговският стокообмен с Германия е достигнал почти 3 милиарда евро, като износът на германски стоки за България от милиард и половина евро, е с почти 8 на сто по-голям от предишната година. С инвестиции от близо 300 милиона евро само за 2009-та, Германия се е наредила на трето място сред чуждестранните инвеститори, като първите две места в този период са заемали Австрия и Холандия.

Акъл не щем, пари ни дайте!

По време на краткото посещение на Ангела Меркел в София през октомври миналата година, Германско-българската индустриално-търговска камара в България /ГИБТК/ успя да връчи на германската канцлерка интересен документ, посветен на бъдещото развитие на германско-българските икономически отношения.

Става въпрос за изготвения от Камарата след интензивни консултации със сегашния кабинет план за действие, според който немските инвестиции и стокообменът между двете страни може да се удвои до 2015 година. За целта предстои създаването на обща работна група с представители на кабинета, която да съдейства за бързото уточняване на необходимите законодателни предложения и възможностите за тяхното прилагане в България.

Според споменатия документ, с цел ускореното привличане на германски инвестиции в страната следва да се гарантира бързото усвояване на европейските средства за развитие на съвместни проекти, както и създаване на длъжността омбудсман на чуждестранните инвеститори за България.

Планът за действие е втория интересен документ, изработен от Германско-българската браншова камара. През лятото, в разгара на разправиите около оттеглянето на германския енергиен гигант RWE от проекта АЕЦ ”Белене”, Камарата представи на премиера Бойко Борисов известния списък със 101 идеи за законодателни промени и превръщането на България в по-добро място за чуждестранни инвестиции.

„Цап-царап” в България

В България канцлерката Меркел оцени положително предложените инициативи, но не спести пред своите домакини и затрудненията, които германските инвеститори изпитват в страната. Сред тях са несъобразяването на България с европейските правила за защита на конкуренцията, липсата на обективни регулаторни мерки, местно фаворизиране на държавния сектор и други.

В София, в присъствието на българските министри на икономиката и регионалното развитие, г-жа Меркел трябваше лично да чуе от представители на 10 германски компании, че неизплащането на застраховки и укриването на данъци на местни фирми създават условия за нелоялна конкуренция, както и че добрият бизнесклимат за германските компании и фирми в България зависи от равните условия, които следва да им бъдат предоставени в страната.

Твърде сериозна перспектива пред двустранното търговско-икономическо сътрудничество беше очертана и при посещението на премиера Борисов и министърът на икономиката Трайков през октомври в Бавария. В Индустриално-търговската камара в Мюнхен двамата очертаха конкретни възможности за увеличаване на инвестициите и динамизиране на двустранните отношения в търговията, туризма, енергетиката.

В момента над 900 баварски компании с 250 свои клонове развиват бизнес в България в енергетиката, високите технологии, автомобилната промишленост, банкирането, застраховането и други перспективни области. В България се намира и едно от 12-те самостоятелни баварски представителства по света.

Седя и мисля, а после – само си седя...

Стабилният германски бизнес, тласкан от мощната икономика на своята страна, едва ли обръща сериозно внимание на редица безсмислени, главно местни медийни терзания като, например, дали България ще влезе в Шенген през тази или следващата година или защо някаква напориста млада българка е фалшифицирала дипломата си от Берлинския свободен университет.

За стабилния тип бизнес са важни стабилната икономическа среда, регламентираните условия за дейност и добрата печалба. Началото на новата 2011 година е добър повод управляващите в България да помислят и по тези въпроси.

При това не само да мислят, но и да действат, защото излизането на страната от икономическата криза далеч не зависи от напомпания оптимизъм в медийните изяви на финансовия министър, а от реалните чуждестранни инвестиции и интензивния бизнес, каквито предлага Германия.