Германия с ново правителство, но без повод за радост

Най-накрая! Германия има ново правителство. Близо три месеца след парламентарните избори новият кабинет бе одобрен от Бундестага и положи клетва. Сега вече широката коалиция може да се захваща за работа. Всъщност тя ще трябва да го стори много скоро, защото са се насъбрали куп важни задачи, които не търпят никакво отлагане.

Федералната република, икономически най-силната страна в Европа, политически двигател на ЕС и глобален играч на международната сцена, трябва много бързо отново да започне да действа. Червено-черната широка коалиция, която ще управлява страната с огромно мнозинство, трябва да се захване с проблемите, които през изминалите месeци на затишие в никакъв случай не са станали по-малко или по-леки за разрешаване. Става дума за еврокризата, за остарялата инфраструктура на Германия, за проблемите на университетите, за все по-широко разтварящата се ножица между бедни и богати, и не на последно място - за мегапроекта “Енергиен обрат“. Към това трябва да прибавим и външнополитическите предизвикателства, по които германското правителство трябва да заеме силна и мъдра позиция: кризата в Украйна, бежанската катастрофа в Близкия Изток, спорът за иранската атомна програма и спадът в доверието към Съединените щати.

Изненадите на новото правителство

Новото правителство вече успя да ни поднесе някои изненади, които ни карат да се надяваме, че през следващите четири години ще настъпи известно раздвижване. Така например начело на министерството на отбраната застана една силна жена, на която можем да гласуваме доверие, че ще се справи добре с тази сложна задача. Министерството на правосъдието бе поето от един млад и високомотивиран юрист, който ще трябва да се грижи и за защитата на потребителите. Министър на помощта за развитие стана един по-скоро неизвестен, но доказал се специалист. А начело на правителството е силното дуо от канцлерката Ангела Меркел и вицеканцлера Зигмар Габриел – и двамата в апогея на властта си.

Поводи за празнуване няма

Посоченото дотук би трябвало да ни кара да мислим, че през следващите четири години Германия ще бъде в добри ръце. Въпреки това обаче радостта отсъства. Защото човек няма как да се радва на едно тъй могъщо правителство. Двете партии в него представляват толкова голямо мнозинство в парламента, че реално то няма как да бъде контролирано. Широката коалиция буквално задушава опозицията. На нея няма да ѝ е никак лесно да вкара в дневния ред свои проектозакони, както и да предложи някаква алтернатива на населението. Следващият законодателен период ще премине под знака на скучните дебати и рутинираното управление.

Това е лош сигнал за демокрацията. Та нали тя живее от спора и конфликтите, зараждащи се покрай различните идеи и политически проекти. Вярно, в социологическите проучвания мнозинството германци се обявяват в подкрепа на широката коалиция. Но освен всичко друго, това би могло да означава също, че германското общество се деполитизира. За парламентаризма, демокрацията, а и за страната това е най-лошото от всички възможни правителства.