Германия: пред цунами от фалити?
3 декември 2009
Това, че броят на неплатежоспособните предприятия се е увеличил с 16 процента през текущата година, все още не означава, че германската икономика е застрашена от вълна на банкрути. За разлика от други европейски страни, където този показател се е удвоил, ситуацията в Германия все още е поносима.
2009 - година на сензационните фалити
Над 34 000 случаи на неплатежоспособни фирми наистина са много. Но по този показател страната все още не поставя отрицателен рекорд. Проблемът по-скоро е, че тенденцията се запазва, казва Хелмут Рьодел от агенцията Кредитреформ: "За идната година очакваме броят на неплатежоспособните предприятия да се увеличи. През 2010 година фалитите може да са около 39 000."
При това процентът на неплатежоспособните предприятия в западногерманските провинции е по-голям от този в източната част на страната. Това се дължи на факта, че повечето предприятия в "старите" провинции са се специализирали в производство за износ, а той е особено засегнат от глобалната икономическа криза.
2009 година ще се запомни в Германия с някои доста сензационни фалити - неплатежоспособност обявиха традиционни германски предприятия като Аркандор с дъщерните си фирми Карщад и Квеле или пък фирмата Кимонда за производство на процесори. На ръба на фалита са и редица предприятия, произвеждащи автомобилни части. Рекордни са стойностите на щетите, произлизащи от неплатежоспособността на фирмите - почти 50 милиарда евро, т.е. с две трети повече, отколкото през изминалата година. Това обаче няма да се повтори през 2010, обещава икономическият експерт Хелмут Рьодел. Изненадващ според него е фактът, че въпреки кризата ситуацията на задлъжнялите частни лица не се е влошила. Дори точно обратното - длъжниците са намалели с една десета до 6 милиона.
100 000 души са обявили фалит през 2009
"Наблюдаваме само маргинално увеличение на неплатежоспособността при частните лица. 100 000 частни лица са обявили фалит през 2009 година. Броят им през 2010 едва ли скочи драстично, защото очакваме, че приетите от правителството мерки, като въвеждане на съкратен работен ден, ще окажат положително влияние", казва Рьодел. Ако все пак равнището на безработицата се увеличи, тогава ще нарастне и броят на едноличните фирми. Защото застрашените от съкращения хора често решават да започнат собствен бизнес, заключава Хелмут Рьодел.