Германия иска парите, които България не усвои

Шестстотин милиона евро - толкова са неусвоените от Румъния и България средства от европейския социален фонд. Те са предвидени за интеграцията на ромите, чието положение в двете балкански държави продължава да е катастрофално. Там ромите живеят в селища, напомнящи на гета; дискриминирани са по отношение на достъпа до образование, а ако въобще намерят някаква работа, то тя задължително е непривлекателна и ниско платена, пише Тагесцайтунг. Изданието цитира министъра на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия Гунтрам Шнайдер, който казва, че виновни за това положение са "жалките административни структури" в Румъния и България.

На този фон правителството на Северен Рейн-Вестфалия е решило да се "пребори" за тези пари като убеди Брюксел да ги пренасочи към Германия. Шнайдер твърди, че много германски общини са тежко засегнати от наплива на български и румънски имигранти и отчаяно се нуждаят от тези средства. "Това е напълно възможно, стига само да го поискаме", казва той пред журналисти в Дюселдорф.

Според Шнайдер обаче България и Румъния трябва да получат още един шанс. Той предлага в двете страни да бъдат изпратени експертни групи, например от Германия или Франция, които да помогнат на местните власти да подобрят работата си. "Ако обаче след това все още има неусвоени средства, да речем заради корупция, то тогава тези средства трябва да бъдат предоставени на страните, които са засегнати от проблема с миграцията", твърди министърът на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Шнайдер уверява, че това искане се подкрепя и от Долна Саксония, Райнланд-Пфалц, Хамбург, Бремен и Берлин. В Брюксел обаче то не е особено популярно - по време на посещение в Северен Рейн-Вестфалия еврокомисарят за социалната политика Ласло Андор се въздържа от обещания в тази посока.

Тагесцайтунг отбелязва, че на 18-те милиона жители на провинция Северен Рейн-Вестфалия се падат по-малко от 90 хиляди румънци и българи, от които новопристигналите са около 17 хиляди. Информационната агенция КНА посочва, че по-голямата част от тях са квалифицирани, както и че проблеми с български и румънски граждани имат само няколко града - като Дуисбург, Дортмунд, Гелзенкирхен и Хаген.

По същата тема информационната агенция ЕПД пише, че ограничаването на миграцията по начина, по който решиха да сторят това швейцарците, не е решение за Германия. И министърът на интеграцията на Северен Рейн-Вестфалия смята това решение за грешно. Според него модерните общества, които се обръщат срещу миграцията, си подрязват клона, на който седят - особено пък там, където демографските проблеми водят до застаряване на обществата.

Вестник Аугсбургер Алгемайне пише по темата, че прогнозираната вълна от българи и румънци, които трябваше да залеят Германия след отпадането на ограниченията за тях на германския трудов пазар, така и не се е състояла. "Към днешна дата не се забелязва повишена "миграция по бедност" от Югоизточна Европа", посочва изданието. Това се потвърждава и от данните на няколко регионални бюра по труда, цитирани в публикацията.