Германия и големият Гочев

"Той пушеше като комин, пиеше много и с удоволствие, и до последно ходеше с дългите коси от младежките си години, символ на бунтарството, които се развяваха като знаме край високо вдигнатата му глава (...) Думата е за стигналия бързо до върха Димитър Гочев, българина с дрезгавия глас, който искаше да следва медицина в ГДР, но в крайна сметка се хвана да работи в театъра" - така започва статия на "Берлинер Моргенпост" в памет на българския творец.

Димитър Гочев почина в нощта срещу неделя на 70-годишна възраст в Берлин. "Той пиеше много, пушеше много и почина твърде рано", пише Дирк Пилц във "Франкфуртер Рундшау". Авторът припомня за черния хумор на Гочев, за дългата му посивяла коса и дрезгавия му глас. "Той презираше компромисите и мечтаеше за театъра на безусловното. Изискваше от своите актьори, сътрудници и от самия себе си всичко, тъй като имаше нужда от всичко, за да обхване и да промени света. Ако въобще е възможно човек да разбере и промени света", четем в публикацията.

"Тъгата ни е неописуема. Загубата е непрежалима", пише в траурното съобщение на "Дойчес Театер", където Гочев работи от 2006 до смъртта си. "Гочев, с онази своя особена дарба за дяволита двузначност и самоирония, беляза в продължение на години работата и живота на нашия театър - като радикално и дълбоко политически мислещ и чувстващ режисьор и човек", изтъква директорът на берлинския театър Улрих Куон.

Гочев и Мюлер

"Неговите постановки бяха белязани от интелектуална радикалност и много точен, нежен поглед към прокълнатото човечество", пише Анке Дюр в "Шпигел" в статия под заглавие "Работа и уиски". Тя изтъква, че последната му постановка е била нещо ново за самия Гочев. "На възраст от 70 години Димитър Гочев за първи път работи в мюнхенския "Резиденцтеатер". Там той се отказа от актьорите от любимата си трупа, с които работеше почти непрестанно и сред които беше и съпругата му Алмут Цилхер. Гочев беше решил да работи с нов отбор - с актьорите от Баварския държавен театър. Само при избора на автора той не направи никакви компромиси: в Мюнхен българският творец постави "Цимент" на Хайнер Мюлер - блестящия драматург от ГДР, починал през 1995, с когото Гочев бе много близък", пише Анке Дюр.

Димитър Гочев се запознава с Хайнер Мюлер още по време на първия си престой на германска земя. Той пристига в Източен Берлин през 1960-те години с родителите си. Научава езика за рекордно кратко време и започва да следва Ветеринарна медицина - по примера на баща си. Не след дълго обаче Гочев решава да запише Театрознание. Той става ученик и сътрудник на швейцарския режисьор Бено Бесон. От онова време датира и запознанството му с Хайнер Мюлер, женен за българката Гинка Чолакова. Срещата с Мюлер остава траен отпечатък върху цялото творчество на Гочев.

В самото начало на кариерата си Димитър Гочев поставя мюлеровата "Женска комедия" в Нордхаузен. Няколко години след завръщането си в родината (след като "неудобният" автор Волф Бирман е лишен от ГДР-гражданство), той прави българската премиера на "Филоктет", която се посреща възторжено (през 1983). След невероятния успех на "Филоктет" Гочев е засипан от оферти от Западна Германия. През 1985 той отново напуска България, но този път завинаги.

Списание "Шпигел" припомня, че в отговор на въпроса дали Хайнер Мюлер е неговият пример Гочев веднъж отговорил: "Неговите текстове бяха пример". А дали са били приятели? "Не, не бих казал." Какво ги е свързвало тогава? "Работата", казал Гочев, палейки цигара от цигара. "И уискито", допълнил той.

Наградите на Гочев

Димитър Гочев многократно е бил сред победителите в майските "Берлински театрални срещи": така например през 1992 с "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг, през 2004 с "Битката на негъра и кучетата" от Бернар-Мари Колтес, а през 2007 с "Иванов" на Чехов. Театралната критика в Германия на два пъти (1991-ва и 2005-та) го избира за режисьор на годината. Критиците определят постановките му "Битката на негъра и кучетата", "Иванов", "Перси" и "Палата номер 6", представени на сцените на "Фолксбюне" и "Дойчес Театер" в Берлин, като "епохални". През 2007 година творецът е удостоен и със Специалната награда за творческа чест и принос към българското и европейско театрално изкуство "Аскеер".

Последната постановка на Димитър Гочев е обявена в програмата на мюнхенския "Резиденцтеатер" със следния цитат от Хайнер Мюлер: "Това, от което имаме нужда, е бъдещето, а не вечността на момента. Отново и отново трябва да изравяме своите мъртъвци, тъй като само чрез тях можем да стигнем до бъдещето."