Геополитическият покер продължава

ЕС и Русия се намират в съревнование. Руският президент Владимир Путин току що създаде Евразийски икономически съюз с Казахстан и Беларус, а ето че еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле вече иска присъединяване на Украйна, Грузия и Молдова към ЕС. "Ако желанието ни да променим страните от Източна Европа е наистина сериозно, трябва да използваме и най-сериозният инструмент за трансформация, с който разполагаме - разширяването", заяви Фюле в интервю за вестник "Ди Велт".

Еврокомисарят по разширяването все пак поясни, че не става дума за бързо или незабавно членство в ЕС, а за дългосрочна перспектива. Независимо от това уточнение неговите думи звучат като позициониране срещу Русия - и то в ситуация, в която Путин и без това обвинява ЕС в мераци за експанзия. Това естествено не пречи на Путин самият той да се възползва от всички възможности за разширяване на сферата на руското влияние. Но дали е умно точно сега да се отваря дума за бъдещото пълноправно членство на бившите съветски републики?

Безполезен анонс

"И да, и не", казва експертът по източноевропейските проблеми Ханс-Хенинг Шрьодер. Перспективата за пълноправно членство на Украйна в ЕС би могла да внесе известна вътрешнополитическа стабилизация в страната. Не бива да се смята обаче, че е възможно нормализирането на ситуацията да се постигне без Русия, тъй като Украйна е особено тясно свързана с Москва в икономическо отношение. "В този смисъл анонсът за дългосрочна европейска интеграция не е много полезен", казва Шрьодер за Дойче Веле.

Същото мнение застъпва и евродепутатът Елмар Брок от германския Християндемократически съюз /ХДС/. Неговите съображения обаче са по-различни. Вярно е, че разширяването на ЕС е един от най-успешните политически инструменти за гарантиране на мира. "Но разширяването може да продължава само ако не застрашава единството в самия ЕС", каза Елмар Брок в разговор с Дойче Веле.

Християндемократът обаче съзира опасност за вътрешната спойка на общността, ако страните-членки продължат бързо да се увеличават. Елмар Брок също не изключва пълноправното членство на Украйна, Грузия и Молдова в дългосрочна перспектива, но твърди, че сегашният момент не е подходящ то да бъде анонсирано. И то не толкова, за да не се дразни Русия, колкото заради това, че не бива да се будят напразни надежди у въпросните три държави. Според него първо трябва да бъдат подписани споразумения за асоцииране, след което трите страни да бъдат интегрирани в европейското икономически пространство.

По време на церемонията /29 май/ по връчването на Карловата награда на Херман ван Ромпой в Аахен, Украйна, Грузия и Молдова изразиха настойчиво желание за по-силно сближаване с ЕС. Особено настоятелен беше молдовският премиер Юрие Лянка, който заяви, че европейската интеграция е въпрос от екзистенциално значение за неговата страна. Украйнският премиер Арсений Яценюк също подчерта желанието си за задълбочаване на връзките с ЕС - съюз, в който по думите му никой не се опитва да променя националните граници.

Чист геополитически проект

Експертът по проблемите на Източна Европа Шрьодер предполага, че управляващите в Кремъл възприемат като заплаха изказвания като тези на еврокомисаря Щефан Фюле, поради което ги инструментализират за свои цели. Според експерта, Путин в момента и без друго няма повод да променя политиката си, защото във вътрешнополитически план тя му носи дивиденти:

"Особено анексирането на Крим значително повиши популярността на сегашното руско ръководство сред местното население", казва Ханс-Хенинг Шрьодер. Владимир Путин е на път да циментира влиянието си в региона, включително и с помощта на Евразийския съюз, към кой се присъединиха още Беларус и Казахстан.

"Съществуват редица регионални организации, с които Русия се опитва да прекрои постсъветското пространство така, че да може да упражнява и по-голямо институционално влияние", казва Шрьодер. Голямото бяло петно в Путиновия проект си остава обаче Украйна. "Опитите да бъде привлечен Янукович към Митническия съюз с щедри финансови обещания, бяха опити за разширяване на сферата на влияние", казва Шрьодер. Затова и Евразийският икономически съюз е чист геополитически проект. Показателно в това отношение е, че Русия осъществява 50 процента от външната си търговия с ЕС, а едва седем процента - с Казахстан и Беларус.