Геният Наполеон: пълководец, реформатор, император

Наполеон се ражда в обедняло аристократично семейство на 15 август 1769 година в Аячо на остров Корсика. Благодарение на получената кралска стипендия постъпва във военното училище в Бриен льо Шато. Първоначално е обект на подигравки заради корсиканския си акцент, но военните му способности не остават незабелязани и отошението към него бързо се променя.

Наполеон дължи стремителната си кариера на Великата френска революция от 1789 година. Когато през 1793 година успешно повежда артилерията на революционните части срещу верните на краля роялисти, е произведен в чин генерал. Имал е славата на военен гений. Не се е боял от смъртта, тъй като се е смятал за богоизбран и безсмъртен. Той неизменно е водел армията си по време на битките.

Емблемата на Наполеон е неговата островърха шапка, която той - за разлика от съвременниците си - носи напречно. Всяка година той си поръчвал много такива шапки, като всяка една струвала по 40 франка. В изблици на гняв се е случвало и да стъпква шапките. 19 от тях са се запазили до наши дни и се продават на космически цени по търговете.

Жозефин дьо Боарне е шест години по-голяма от Наполеон и разведена. Но той се влюбва в нея безумно. Бившата съпруга на граф Александър за малко да го последва на ешафода, но свалянето на Робеспиер, който възнамерявал да гилотинира безброй благородници, я спасява. Нейните предишни контакти във висшето общество се оказват ценен капитал за Наполеон.

През 1798, две години след сватбата, Наполеон се отправя по заповед на революционното правителство на експедиция до Египет. Походът към Нил е истински триумф: той успява да откъсне страната от Османската империя. Следват го учени и творци, които изследват историята на фараоните и предизвикват сензация в Европа.

За френския народ Наполеон е силният човек, от когото се очакво да спаси Франция от тежкото икономическо положение. През 1799 година той взима властта с преврат и обявява революцията за приключена. Наполеон е избран за първи консул и осъществява реформи в правосъдието, в армията и в образованието. През 1804-та обнародва първия Граждански кодекс на Франция.

На Наполеон не му е достатъчно да е само първи консул, през 1804-та става император. В катедралата Нотр Дам той дори смъква тиарата от главата на Папата, за да я сложи на собствената си глава. Неговите идоли са Александър Велики и Цезар - той иска да владее целия свят.

Наполеоновите военни походи пълнят френската хазна. До 1815 той воюва срещу австрийците, прусаците, руснаците, британците и техните съюзници. Наполеон прекроява цяла Европа. 900-годишната Римска империя колабира, градове като Рим или Кьолн стават френски. Тази карикатура от онова време е наречена "Корсиканецът и неговите копои".

Наполеон страдал, че Жозефин така и не го дарява с престолонаследник. Тя смятала, че той е виновен, защото имала две деца от първия си брак. Но пък и Наполеон имал две деца от две свои любовници, затова не бил склонен да приеме, че вината е негова. През 1810 той се развежда и взима за съпруга дъщерята на австрийския император Мари-Луиз. Тя ражда единствения му законен син - Наполеон Втори.

През 1812 година Наполеон навлиза в Русия, което бележи началото на неговия залез. Войските му стигат Москва, след което обаче суровата руска зима съсипва френската армия - малцина войници успяват да се завърнат. Руският цар се съюзява с Прусия и с Австрия. Двата лагера се сблъскват в "Битката на народите" в Лайпциг през 1813 година. Наполеон е принуден да признае поражението си.

През март 1814 Париж е завладян от антинаполеоновия алианс. Императорът трябва да абдикира и е изпратен на заточение на остров Елба. Там живее в дворец и разполага с богата издръжка. Но иска да се върне във Франция и през 1815 подготвя открито завръщането си. Успява да събере войски и да вземе властта отново. Но това негово управление трае само сто дни.

След поражението на Наполеон страните-победителки свикват Виенския конгрес, за да установят нов ред в Европа и да гарантират баланс на силите. Но французинът изведнъж се появява отново и изпраща 800 000 войници срещу тях. Той печели първата битка, но във Ватерло е победен окончателно от английския генерал Уелингтън.

След това Наполеон е вече окончателно лишен от възможността да прави нови изненадващи ходове - британците го изпращат в изгнание на остров Света Елена в Атлантическия океан. Наполеон умира там на 5 май 1821 година, вероятно от рак на стомаха. Тъкмо е навършил 51 години.

През 1840 година тленните останки на Наполеон са поставени в 13-тонен саркофаг с позлатен купол в Дома на инвалидите в Париж. Той остава култова фигура и до днес не само за своите сънародници. Поетът Хайнрих Хайне, който го възприема като кумир, пише за него следното: "Наполен не е направен от същото дърво, от което се правят крале - той е от онзи мрамор, от който се ваят богове".