Вятър в платната на популизма
2 ноември 2009Наскоро британското правителство поде кампания с цел да привлече на своя страна колкото се може повече гласове от най-ниските социални слоеве и работниците. Точно те се отдръпват от управляващата лейбъристка партия, чиято идеология би трябвало да им е близка. Така че в последно време министърът на правосъдието Джак Стро се катери по щайги и възродява една стара британска традиция - говори директно с хората от избирателния си окръг. Съпартийците му пък посещават районите с тежки социални проблеми и питат: "Доволни ли сте от живота си тук?"
Популистите набират скорост
Кампанията на лейбъристите обхваща над сто избирателни окръга и струва около 12 милиона лири. Директните отговори на хората могат да се чуят навсякъде: "Никой не се вслушва в нас", "Ние сме чужденци в собствената си страна", "Класните стаи в училищата са претъпкани заради многото деца на имигрантите", "В момента, в който се скраш с някой чернокож, индиец или пък пакистанец, те обвиняват в расизъм", оплакват се британци, живеещи на прага на социалния минимум.
Всичко това налива вода в мелницата на Британската национална партия. През юни, по време на европейските избори, продкрепата за тази партия нарастна значително и за първи път тя успя да изпрати в Страсбург двама евродепутати. Така че сега управляващите лейбъристи, но и опозиционните консерватори се страхуват за изхода на изборите за национален парламент догодина. Бившият лидер на консерваторите Йън Дънкън Смит казва: "Ужасен съм и съм изплашен от това, че хората в регионите със социални конфликти не очакват никаква подкрепа от парламента и се обръщат към други партии, които им предоставят прекалено прости отговори", казва бившият лидер на консерваторите.
Факт е, че лейбъристите и консерваторите губят избиратели и затова има множество причини. Например: упадъкът на индустриалния регион на север, масивната загуба на работни места, безработицата сред младите хора, липсата на жилища. Не на последно място е и проблемът с имиграцията.
Британската национална партия използва умело създалото се напрежение между британци и имигранти. В същото време нейните представители градят съзнателно имидж на загрижени за бедните социални прослойки политици. Шефът на тази партия - Ник Грифин - е обигран популист с диплома за висше образование от Кеймбридж. Той твърди, че се бори за работни места, ругае банкерите, говори за ред и закон и иска Великобритания да излезе от ЕС.
Политика на агресията
Още една политическа формация - Английската лига за отбрана - предизвиква безпокойство, защото действа не само популистки, но и агресивно: "Ние сме срещу ислямските екстремисти, които си правят необезпокоявано реклама по улиците и в университетите", казва един от говорителите на Английската лига за отбрана, криейки лицето си зад маска. Аргументът му: мюсюлманската бурка изглеждала заплашително.
В Английската лига за отбрана не членуват повече от 500 души, но техните демонстрации доведоха до тежки сблъсъци с имигранти и крайно леви групировки. Опасенията са, че точно това привлича погледа на медиите и поставя тази формация в центъра на общественото внимание.