Въпросителни около разширяването на НАТО

Официалната линия на Атлантическия съюз гласи, че членството в НАТО носи стабилност и сигурност. Само че страните, които са предвидени за следващите разширителни кръгове, изживяват по-скоро нестабилност. Американският политолог Чарлс Купчан смята, че НАТО-членството на Албания, Хърватия и Македония ще допринесе в крайна сметка за стабилизирането на балканския регион. "Тъй като подготовката за членство води към подобряване на демократичното управление и към граждански контрол върху армията."

От своя страна Дан Плеш, който е директор на Центъра за международни изследвания и дипломация в Лондон, смята, че зад плановете на НАТО се крие повече, отколкото се съобщава публично. "Докато за европейските членове на алианса не може да се каже, че визират установяването на регионално господство около границите на Русия, това със сигурност може да се твърди по отношение на САЩ. За някои в Америка НАТО е просто още един инструмент за укрепване на позициите на една световна сила" - подчертава Плеш.

Английският политолог казва, че реалистично погледнато аргументите, с които НАТО обяснява доближаването си до руските граници, не са убедителни. "Примерът с Латвия показва, че възникват проблеми, когато НАТО сам се поставя в трудни ситуации. Когато възникнат проблеми далеч от центъра на съюза и съответните държави не получат ефективна подкрепа, тогава алиансът се оказва една беззъба организация, което руши авторитета й."

На перспективата за присъединяване на Украйна и Грузия към НАТО, Москва реагира с войнствена реторика, напомняща за времето на Студената война. Някои наблюдатели са на мнение, че Путин иска да изтъкне новопридобитата сила на своята страна; други обаче смятат, че Путин и неговият приемник Медведев наистина са разтревожени. Съществуват опасения на Запад, че разширяването на НАТО може да доведе до нова оръжейна надпревара с руснаците. Впрочем Чарлс Купчан смята за нереалистично възраждането на военното съперничество между НАТО и Русия. В полза на неговото тълкуване говори и обстоятелството, че приемането на Украйна и Грузия едва ли е възможно в близко време.