Възторжен отзив за немския превод на "Битието"

На пръв поглед изглежда, че във Видин около 1900 година не е имало кой знае какви събития. В малкия български град на границата с Румъния се намират крепостта Бабини Видини кули, православната черква Св. Димитър, една джамия и една синагога. Животът протича между черквата и кръчмата, турската баня и периодичното прииждане на Дунав, местните влашки проститутки и есперантисткия клуб. Мнозина мечтаят за Виена, но малцина са онези, които стигат до бляскавата столица. Обикновените видинчани виждат чужди страни само по време на война.

Универсалните претенции на един разкошен роман

Видин не е Виена, но в своя грандиозен роман "Битието", преведен на немски под заглавието "Семеен пожар", Владимир Зарев превръща периферното градче в микрокосмос на драматичната първа половина на 20 век. Зад олющените фасади кипят старозаветни страсти; проблясват големите идеологии, които по-късно ще съсипят Европа. Зарев е придал на своя разказ формата на чувствена и вълнуваща семейна сага, засмукала в себе си голямата история, но без да обременява читателя с протяжни исторически екскурси.

"Битието" излиза за пръв път през 1978 година в комунистическа България. Романът бива почти изцяло пренебрегнат от официозната критика, но се налага сред младото поколение като култова книга. И наистина този шедьовър няма нищо общо със социалистическия реализъм. Всички фигури притежават собствен живот и са много повече от носители на определен мироглед. Оригиналното заглавие "Битието" е заявка за универсалните претенции на този разкошен роман. Става дума не само за генеалогията на угнетения от грехове клан Велчеви, а и за митичната предистория на България, несъвместима с идеологическия материализъм.

Гротескен комизъм и изобилие от чудати типове

Владимир Зарев е изключително явление в българската литература. Привличат го епохалните фигури и събития в историята на неговата страна - езичника поп Богомил, да кажем, или пък пораженията на посткомунистическата ера.

Гротескният комизъм и изобилието от чудати типове в "Битието" напомнят за Гогол, а на места, специално в диалозите между студента Асен и неговия скептичен професор, и за моралния дискурс на Достоевски. Преводачът Томас Фрам е транспонирал на жив и елегантен немски език авторовия словесен водопад. "Битието" е първата част от трилогия, върху която Зарев продължава да работи. Оставаме в напрегнато очакване на онова, което ще излезе от неговите чекмеджета и лавици.