Всичко тръгна от яйцата

Първоначално протестите бяха насочени главно срещу поскъпването на храната. И най-вече на яйцата, чиято цена рязко скочи. През първия ден хората демонстрираха срещу правителството и неговата икономическа политика. Но настроението бързо се промени и демонстрантите постепенно надигнаха глас и срещу външната политика, срещу духовенството, срещу могъщите религиозни фондации и цялото ръководство на страната, включително и срещу религиозния лидер аятолах Хаменей.

Протестите бързо се разпространиха и в по-малките градове, където има много висока безработица. Повечето демонстриращи са млади мъже на възраст между 15 и 25 години, които произхождат от по-бедните и по-скромни обществени прослойки. Специално при тях равнището на безработицата в някои градове достига 20-30 на сто.

Иран през 2009, Иран днес

Тези протести обаче са много по-различни от демонстрациите през 2009 година. Хората, които тези дни излизат на улицата, са гневни. Протестират срещу всичко. Но за какво - сами не знаят. Те не преследват ясни цели, нямат лидери, нямат и свои корени в различни организации и движения - например в женските или студентските движения. През 2009 година беше друго - тогава имаше едно движение, така нареченото „Зелено движение“, което възникна веднага след президентските избори и чиито привърженици бяха убедени, че вотът е бил манипулирани. Те и техният кандидат Мир Хусейн Мусави просто не приемаха резултатите от тези избори. С други думи, протестиращите имаха лидер и можеха да се организират. Мнозинството бяха студенти и активисти, включително и от женските движения, а опозицията ги подкрепяше. Всички те се бореха най-вече за повече политически свободи. Докато младите хора, които излизат днес на улицата, нямат лидери и не са организирани. Те са просто разочаровани и гневни, а протестите им възникват съвсем спонтанно.

В сряда правителството мобилизира и изкара на улицата своите привърженици. Всички официални медии излъчиха техния митинг, а след това силите за сигурност обявиха, че протестите срещу правителството са приключили. Което всъщност означава: оттук нататък протестите са забранени. Въпреки това обаче и независимо от масивното полицейско присъствие, в няколко града хората все още излизат на улицата. Никак не е лесно да контролираш толкова много млади хора в цялата страна.

Не е ясно как ще действа оттук нататък правителството. Рохани и неговият кабинет са настроени реформаторски и едва ли ще използват насилие. Ако силите за сигурност вземат твърди мерки, правителството ще изгуби популярност и подкрепа. Ще бъде разочарована и средната класа, която засега не участва в протестите.

Преди седем месеца 24 милиона иранци гласуваха за Рохани. Подкрепиха го, защото обеща на всички иранци по-добър живот. Но Рохани не държи всичко под свой контрол - най-могъщият човек в страната е друг: консервативно настроеният религиозен лидер аятолах Хаменей. Той и другите консервативни центрове на властта не поддържат Рохани. Затова и на президента му е много трудно да прокара плановете си.

"Протестите се направляват от чужбина!"

На фона на всичко това политиците в Иран се обвиняват взаимно за протестите - или пък твърдят, че външни сили подклаждат бунта. Междувременно в страната бяха блокирани такива социални мрежи като Телеграм и Инстаграм. Тъкмо там демонстрантите постваха видеа от демонстрациите и така привлякоха вниманието на чуждестранните медии. В резултат реагираха и редица западни политици. Сега иранските институции и някои властови центрове в страната обвиняват „чуждестранните врагове на иранската революция“, които уж били в дъното на протестите. И най-вече Америка. В интерес на истината, туитовете на президента Тръмп и апелът му за „смяна на режима“ в Иран изобщо не помагат на демонстрантите. Просто защото властниците в Иран ще кажат: "Ето, виждате ли, протестите се направляват от чужбина. Те са срещу нас".

Европейският съюз също взе отношение. Пълномощничката по външната политика Федерика Могерини призова двете страни да се въздържат от насилие. Но само за една седмица загинаха 22-ма души. Могерини подчерта, че правото на мирни демонстрации и свободата на словото са основни права, които без изключение трябва да се зачитат във всяка страна. Подобни позиции заеха и Германия и Франция. А Иран има голям интерес от икономическо сътрудничество със Запада - и особено с Европа. Защото за да се разкрият нови работни места в Иран, страната има нужда от чуждестранни инвестиции. Правителството не може просто да заключи портите, да затвори всички комуникационни канали, да смаже протестите на недоволните и после да се надява, че всичко ще бъде наред. А световната общност трябва внимателно да наблюдава развоя на събитията и да се опита да покаже, че взима на сериозно тревогите на хората в Иран.