Всички са равни, ама някои повече

То е гарантирано от конституцията - правото на здравеопазване за всеки. Независимо от пол, произход, религия, социално положение и т.н. Ще рече, че при лекаря никой не може да бъде третиран по-зле само защото е стар, беден или болен, безработен, емигрант или с много деца. Това е така не само в България, но и в целия цивилизован свят, където грижата за здравето е цивилизационно достижение. Затова и в тези страни повечето граждани не смятат за необходимо да напускат системата на задължителното здравно осигуряване. В крайна сметка нали по отношение на здравеопазването всички са равни!

Има обаче и по-равни!

Тази система се подкопава от алтернативната й форма - доброволното (допълнително) здравно осигуряване. При него не всички граждани са равни. Така напр. за да станеш частен пациент в Германия, трябва да печелиш добре и да не си много болен. Размерът на осигурителните вноски пък зависи пряко от здравния риск: колкото по-млад и енергичен, толкова по-добре. Т.е. младите и здравите ползват преференции. Но само в началото - до навършването на пенсионна възраст осигурителните вноски нарастват до 3 пъти.

В България клиенти на частните фондове също са най-платежоспособните или работещите в големи фирми, които осигуряват допълнително своите служители, а в някои случаи дори и членовете на техните семейства. Вноските не зависят от дохода, но са обвързани със здравния риск и обема на закупените услуги.

Постоянно растящата цена на тези услуги обаче кара все повече частни пациенти в Германия да бягат от частните здравни каси. Според цитирани в медиите данни, само през 2011 година десетки хиляди частно осигурени лица са подали молба за преминаване към системата на задължителното здравно осигуряване. Частните каси не отричат отлива на клиенти, но твърдят, че също толкова хора се записвали като нови пациенти.

Двете форми на здравно осигуряване съществуват в Германия още от 19 век, когато задължителното здравно осигуряване възниква като помощ за работниците. Граждани, които тогава са били изключени от тази система, се организират в частни форми на осигуряване. Този модел отдавна е изживял времето си, а поддържането на две паралелни системи за осигуряване на гражданите е атакуемо и по социална, и по икономическа линия.

Здравето се купува?

Вместо взаимно да се конкурират и да повишават качеството на предлаганите услуги, двете системи на здравно осигуряване водят до злокачествени образувания: често се оказва, че в Германия най-добрите специалисти лекуват не най-тежките случаи, а тези с най-скъпи здравни осигуровки; все по-често нови кабинети се откриват не в райони, където живеят много възрастни и болни хора, а в такива с млади и платежоспособни пациенти.

Твърди се, че няма здравеопазване "втора категория". Но единичните болнични стаи, прегледите от шефове на отделения и скъсеното време за чакане, ако си частен пациент в Германия, говорят най-малкото за съществуване на комфорт първа и втора категория. Излиза, че най-доброто медицинско обслужване се купува: или с добро здраве (нисък риск) или с пари (високи здравни вноски).

Със сигурност ще има и несъгласни с това. Но все повече хора виждат застрашен един от принципите на цивилизованото общество, според който социалното неравенство не бива да води до неравенство и в грижата за здравето.