Всички до един гласуват за Ким

Изходът от това гласуване бе така или иначе пределно ясен: във всичките 687 избирателни райони имаше само по един кандидат, а гласуването беше задължително. В тази държава опозиция не е имало никога. Имащите право на глас принципно могат да избират между "да" и "не", но който не иска да гласува за предложения му кандидат, трябва да отиде за целта в специална кабинка. А оттам нататък опасността да бъде обявен за предател става съвсем реалистична.

Върховното народно събрание е най-висшият властови орган в Северна Корея и се избира на всеки пет години. Парламентът заседава веднъж или два пъти годишно, за да одобри бюджета или да потвърди решенията, взети от партията. Сегашните избори са първите, откакто Ким Чен Ун пое властта след смъртта на баща си Ким Чен Ир през декември 2011 година. Предишният парламентарен вот бе проведен през 2009 година, когато избирателната активност достигна "скромните" 99,98 процента.

Самият Ким Чен Ун, точно както навремето и баща му, се "кандидатира" в избирателния район Пекту. Едноименната планина, която е най-високата на корейския полуостров, е смятана за свещена - според легендата бащата Ким бил роден именно там.

Две в едно: изборите като преброяване на населението

От седмици насам Ким "подготвя" народа за изборите със стихотворения и недвусмислени призиви, в които гласуването се определя като "изблик на чувства и на радост". И действително: в изборния ден държавната телевизия излъчи кадри, които показваха радостни хора, танцуващи по улиците на столицата Пхенян. "Избирателните секции са пълни с хора, които възхваляват социалистическото отечество", заявиха по държавната телевизия.

Вотът, който продължи точно девет часа, се явява и един вид преброяване, тъй като всички севернокорейци са задължени да отидат до урните. Който не се яви, бива издирен и отведен директно в съответната избирателна секция. Но това се случва пределно рядко, тъй като всеки в тази държава е наясно, че който не се подчинява на политическия диктат, няма почти никакви шансове да оцелее.

От встъпването си в длъжност Ким затегна още повече контрола по границите. Въпреки това миналата година над 1 500 души успяха да избягат от глада и репресиите, преминавайки през Китай към Южна Корея.