Вселенски заговор потопи гърците?

Едно от предимствата на всички конспиративни теории е моментът на прозрение - когато комбинаторът се плесва по челото, защото всички части на теорията, лежали спокойно една до друга до този момент, внепазно се събират в едно цяло и създават поредната тайна версия, претендираща да е единствената истина.

Паранои по време на криза

Да вземем например официалното становище за актуалната криза с еврото. За непосветените упадъкът на Гърция идва вследствие на недалновидната политика, която залагаше на огромни дългове, вместо на реален икономически растеж. Така ни го обяснява германската канцлерка, така го разбираме и от медиите.

Трябва ли обаче да приемаме тези уверения за чиста монета? Ами ако се окаже, че зад всичко това стои един добре обмислен план, нещо като първи опит да се провери дали една държава може да бъде дестабилизирана до такава степен? Ако се замислим внимателно, няма ли да стигнем до предположението, че гърците съвсем умишлено са довели страната си до това дередже?

Подобни теории се чуват все по-често. Те си имат и своите известни привърженици - например канадката Наоми Клайн, яростен критик на глобализацията. Според нея капитализмът се нуждае от катастрофа, за да направи населението послушно. Там, където намеренията не се получават според плана, капитализмът (представете си го като огромно многоглаво чудовище) помага малко. Например в Гърция. Войните, ЦРУ, Пентагонът, Уол Стрийт и т.н. Всичко това е част от една огромна машина с многозъба паст, която има нужда от жертви, за да се храни.

Да се бориш срещу всемирното зло

Конспиративните теории се отличават със способността да подредят един пъзел, който не се вижда на пръв поглед. И мнозина се поддават на внушението. Защото конспираторите са хора с въображение. А усещането, че знаеш нещо тайно, придава вкус на живота. Американците сами са отговорни за трагедията от 11 септември, Бин Ладен е измислица на ЦРУ, стъпването на Луната не се е състояло, Елвис е жив, Хитлер така или иначе и т.н., и т.н.

Не бива да ни учудва, че това параноидно мислене е най-разпространено сред критично настроените кръгове. Онези, които непрестанно се борят срещу всемирното зло, по дефиниция имат малко по-изпънати нерви. Войната срещу настъпващото нещастие, дали края на атомната енергетика или пък диктатурата на финансовите пазари, осмисля не един и два живота. За жалост обаче невротичното светоусещане води до допълнително замъгляване на реалността. А не до прокарване на истината.