''Вредните'' гласове на България

Коментар на Иван Бедров:

Не знам си колко милиона взели видни протестъри, още не знам си колко милиона взел правосъдният министър, вицепремиерът замислил не знам си какво убийство на площада, всичко е свързано, замислете се!!! Така звучат заглавията в огромен брой сайтове и вестници, а после тезите се пренасят в разговорите в телевизионните студия. Целта е публиката да остане с впечатлението, че някой е извадил едни пари, дал ги е на едни хора и им е поръчал да излязат на улицата и да искат оставката на бившия премиер Пламен Орешарски.

Подновената атака срещу някои от изявените участници в започналите преди 14 месеца протести е на пръв поглед необяснима. Оставката е факт от месец, изборите вече са насрочени, Пеевски не е председател на ДАНС. При повторно вглеждане обаче се откроява следното възможно обяснение - разпадът на тандема Василев-Пеевски не бе причинен, но бе катализиран от сигналите, които „Протестна мрежа“ внесе срещу двамата в прокуратурата. Продължаващите сигнали срещу някои назначения в служебния кабинет, както и успешната атака срещу първоначалната номинация на Красимира Медарова за министър на изборите, със сигурност изнервиха и отнеха част от комфорта на големите политически играчи. Но и това изглежда твърде конюнктурно, за да принуди статуквото да организира толкова мащабна кампания. Притеснително е следващото възможно обяснение - дали не става дума за целенасочена кампания за пълно дискредитиране на неправителствения сектор.

Технология на манипулацията

Българският медиен пейзаж винаги е разполагал с кадри, които във всеки един момент са готови да подредят спекулативно група факти, така че да стигнат до „разкритие“. На пръв поглед всичко е вярно, но всъщност нищо не е вярно. Прокурорски свидетел твърдял, че „убийството“ на Делян Пеевски било договорено „на протеста“. Кой протест? Кое убийство? Депутати от „Атака“ твърдят, че вицепремиерът Христо Иванов бил „участвал в опит за убийство“ на Волен Сидеров пред централата на партията им. Тиражирането на подобни изказвания оставя в главите на публиката няколко думи - убийство, вицепремиер, протест.

Успоредно с това близки до идеите на депутата Делян Пеевски издания започват да тиражират отново информация, появила се още миналото лято - сумираните бюджети на някои от най-големите неправителствени организации, чиито популярни представители са участвали в протестите. Произволно свързвани лица, произволно избрани срокове, нещо като да сравняваш ябълки с круши. Милиони, протестъри, взели - това са ключовите думи, на които публиката трябва да реагира. И нито една от медиите не се опита да обясни на читателите си за какво точно става дума - за проекти за обучение на магистрати например, за наблюдение на изборите, за мониторинг на незаконната сеч и т.н. Все дейности, които са пред очите на всички от години и които нямат нищо общо с участие, още по-малко пък с организиране на протести. Парадоксът е, че точно медиите, участващи в тази кампания, имат богат архив от отразяване на тези дейности през годините. Но изглежда през лятото архивът им не работи...

Третата вълна

Впрочем, връзка между дейността на неправителствените организации и протестите действително има, но говорителите на статуквото не я забелязват. С помощта на независимо от държавата финансиране израснаха редица организации, които имат достатъчно експертен капацитет, за да оспорват действия на властта чрез институциите. Предлагат законопроекти, изготвят становища, забелязват нарушения и сигнализират прокуратурата или Европейската комисия. От средите на тези организации се наложиха подготвени говорители, които се намесват в публичните дебати. Когато ги има. Най-големият проблем на властта (която и да е) с тези организации е, че в двора си има „куче-пазач“, но няма инструмента да го подложи на глад. След овладяването на огромна част от медиите, неправителствените организации са последният пост на гражданското общество, способен на някакъв вид съпротива. Затова: да се удари!

Преди десетина години неправителственият сектор бе подложен на първата масирана атака. Тогава опорната точка бяха „милионите за циганите“. Репортери отиваха в произволна махала и питаха произволен човек с по-тъмна кожа „Къде са парите?“. Публиката бе облъчвана с посланието, че „циганите източват милиони“. Втората вълна също бе секторна - когато природозащитните организации проведоха серия от големи протести, опорната точка бе „зеленият октопод“, който „получава пари от Швейцария, за да разбие българския туризъм“. Вълната през лятото на 2014 година вече не е секторна - този път атаката е срещу всички, които имат капацитета да следят какво върши властта и да предлагат готови решения за подобряване на системата. Нито една партия и нито един политик засега не са реагирали. Никой не е извикал: Чакайте, настигаме Путин!