Вотът като лична сметка
5 октомври 2011Старото конфронтационно мислене се завърна в Съвета за сигурност. Русия и Китай отказаха да подкрепят една резолюция, която укорява със сравнително меки думи бруталните действия на режима на президента Асад и призовава към прекратяване на конфронтацията. За санкции дори и не става дума в предложения текст. Въпреки това Москва и Пекин се обявиха против резолюцията.
Собствени сметки
Мотивите им са ясни. Пекин се противопоставя по принцип на всичко, което би могло дори най-леко да намирисва на намеса във вътрешните работи на друга страна. Дали в случая става дума за потъпкване на човешките права е по понятни причини напълно безразлично на китайските управници. Москва пък се застъпва за своя последен съюзник в Близкия Изток. Сирия е важен купувач на руско оръжие и Русия не желае да скъсва с Асад.
Освен това руснаците се опасяват, че предвиденото от международното право задължение за защита на цивилното население може да си пробие път като общоприет метод на действия. От гледна точка на Москва не трябва да се стига до повторение на либийския пример. Освен това Русия и Китай са ядосани на американската заплаха да наложат вето на палестинската молба за пълноправно членство в ООН.
Москва прави голяма грешка
Обективно погледнато обаче, руснаци и китайци действат против собствените си интереси. Защото когато един ден сирийският народ отхвърли режима на Асад, той със сигурност ще си спомни за отказаната му от двете страни помощ.
За международната дипломация отхвърлянето на резолюцията е неприятен удар, тъй като за пореден път се провалят усилията за придаване на повече тежест на човешките права. Нима в Москва и Пекин не съзнават, че сме свидетели на срива на стария ред в Близкия Изток? Тъкмо Русия, която се изживява като посредник в региона, би могла да действа по-благоразумно. Москва пропусна шанса да повиши престижа си сред арабските народи.
Автор: Д. Шешкевиц, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова