Вечният балкантуризъм

"Основен проблем за германските туристи, които се насочват към Слънчев бряг и Златни пясъци, е състоянието на инфраструктурата в курортите. По време на бума в строителството между 2002 и 2010 бяха построени много лъскави хотели и ресторанти. Но инфраструктурата остана практически същата и дори се влоши покрай застрояването на плажовете. Поради липсата на тротоари, на почиващите им се налага да се промъкват покрай задръстени от движещи се или от безразборно паркирали коли алеи. Лошата оптика на курортите се допълва и от състоянието на зелените площи“, казва Калин Сутев, който представлява германския туристически оператор ITS по Черноморието .

Съдейки за разрастването на Златни пясъци по броя на леглата в новопостроените хотели, който сега възлиза поне на 120 хиляди, курортът се е разширил шест пъти в сравнение с 1990 г.  Това набъбване обаче не е съпроводено от адекватно разширение и модернизиране на туристическата инфраструктура. "Част от новите хотели практикуват “дълбочинно заустване” на отходните си води в морето. Но има и една добра вест", смята Сутев - новите терминали на летищата във Варна и Бургас вече са готови и от следващата година поне първите и последните впечатления на чужденците от страната ще бъдат добри.

Българският „Балерман“

Една от редовните теми в коментарите за чуждестранния туризъм в България е набиващото се на очи присъствие на неизтрезняващи младежки групи по курортите. "Но ако тях ги нямаше, курортите щяха отварят врати на първи юни и да приключват сезона на 15-ти септември“, признава Сутев. Той е на мнението, че страната все още не се е превърнала в нов "Балерман“ - прозвището, с което в Германия обозначават разгулния пиянски и сексуален туризъм на Балеарските острови. "Това обаче е на път да се случи, след като правителството на Майорка, Ибиса и останалите острови от архипелага въведе много по-строги правила и високи глоби за безчинстващите под влияние на алкохола туристи“, казва Сутев.

"Наистина се смята, че България се превръща в алтернатива на потъващия "Балерман“. Но аз съм против страната ни да бъде подвеждана под този знаменател - зоните за младежки веселби и на Златни пясъци, и на Слънчев бряг  са обособени и не пречат на почиващите. За съжаление пропъдихме по-възрастните, след като идващите в началото и в края на туристическия сезон групи западноевропейски пенсионери не понесоха пушилките и шума на багерите и самосвалите по превръщащите се напролет и наесен в огромни строителни площадки български курорти", отбелязва мениджърът на ITS.

На изчезване ли е моделът "Балкантурист"?

"В международния туризъм в България все пак има промяна в сравнение с предишното десетилетие, и тя е свързана с навлизането на можещи и знаещи млади хора в бранша. За съжаление обаче краткият туристически сезон и ниското заплащане водят до голямо текучество и сред мениджърите, и сред обслужващия персонал. А това предизвиква дефицит на опитни професионалисти и проблеми в качеството на туристическия продукт“, твърди Сутев.

Според него хотелиерите и ресторантьорите, които се стремят да изпълнят изискванията, налагани от германските и останалите задгранични туроператори, са много малко. "Повечето продължават да робуват на познатата максима "Дайте първо парите, пък после ще мислим за качеството“. А здравата логика е точно обратната - колкото повече се инвестира в качеството, толкова повече ще нараства броят на желаещите, готови да платят по-високата цена на добрия туристически продукт.

Ето защо в качеството на туристическото обслужване има много пробойни, а и собствениците на хотели и ресторанти се опитват да правят икономии навсякъде и по всевъзможен начин - като например в предлагания ол инклузив. "Има и хотели, които се стараят да постигнат висок стандарт в изхранването, но тях мога да изброя с пръстите на двете си ръце“, заявява мениджърът от ITS. "Така срещу некачествения си туристически продукт българските курорти ще продължават да получават и съответните ниски приходи. Защото в постигнатата чрез ниски цени, но без качество  "конкурентоспособност“ няма никаква способност. Темповете на промяна в българския туризъм и особено в мисленето на тези, от които той зависи, не предполагат в близко бъдеще възможност за догонване на преките конкуренти на България - Гърция и Турция“, заключава Калин Сутев.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова