Велосипеди, марихуана и несуетни холандци

Мария Дамянова - за едно пътуване до Холандия:

Разстоянието Бон-Амстердам пропътуваме за около 3 часа. Колата, наета от Sixt, оставяме в паркинг Park+Ride, в замяна получаваме по избор безплатни билети за трамвай или велосипед под наем. Сполучливо екологично хрумване, което разтоварва артериите на града от ръмжащите автомобили. Тъкмо когато всичко изглежда чуждо и непознато, на спирката прозвучава българска реч - от момичето до нас, което разгорещено обяснява нещо по телефона си.

Модернистичният хотел CitizenM ни грабва от първия момент. Гостите на хотела се чекират сами на компютърни терминали. Посреща ни усмихната млада дама на английски. Виждайки фамилните имена, възкликва: „Ама вие от България ли сте?”. Омъжената за холандец българка Виолета разказва:

Показността им е чужда

„Чувствам се добре, като у дома си в Амстердам. Холандците са прекрасни хора – креативни, естествени и много земни. Харесва ми страстта им по велосипедите – можете да ги видите по улиците целогодишно и то с всевъзможни приставки – от практични като кошница за пазарската чанта и най-невероятни като ски вместо гуми. Както и това, че тук я няма тази показност, която те залива в България. Един холандец с доста добри финансови възможности живее съвсем скромно и не парадира с тях. Това те прави спокоен.“

Отправяме се към стаята: половината e спалня, по средата на останалата част са разположени кабинки за баня и тоалетна. Технологичните изкушения в стаята - от осветлението във всички цветове на дъгата до щорите и телевизора - се управляват от едно единствено дистанционно. Изчистеният дизайн и технологичното съвършенство, разбира се, са дело на Филипс, чиято централа е в Амстердам.

След кратък отдих потъваме в глухите и тесни улички на Амстердам. Смесваме се с тълпата и прекосяваме квартала на Червените фенери. Опиянява ни мирисът на марихуана, носещ се от многобройните coffee shops. Потапяме се в лабиринт от криволичещи канали, мрачни сгради и все по-глухи улички. Глъчката притихва съвсем. Обиколката на нощен Амстердам пеша действа ободряващо с мразовития северен вятър, който щипе всяка оголена част от тялото.

В хладната мартенска неделна утрин градът изглежда особено сив и зловещ, само ято гарвани огласят замрелите улици и допълват мрачната атмосфера. Единствено жълтите минзухари в градинките напомнят, че е време за пролет и загатват за живия и пъстър град.

На път към Германия се отбиваме в най-зеления холандски град – Неймехен, съвсем близо до германо-холандската граница - за да посетим македонеца Люпчо и българката Лилия. Той е докторант по молекулярна медицина, а Лилия завършва в Дрезден психология.

Колело вместо кола, почивка вместо къща

Люпчо словоохотливо обяснява: „Холандците са много отворени хора, почти всички говорят английски и с тях много лесно се общува. Интересно е, че когато купите къща в Холандия, придобивате само къщата, но не и земята под нея. Земята остава собственост на държавата, та поради това холандците не ламтят толкова за имоти. Със спестяванията си те обикалят света и опознават нови култури. Холандецът не мечтае за къщи и коли. Затова пък на холандец се падат средно по 1,4 велосипеда. Улиците прецизно са разчертани и винаги предлагат пътека за колоездачи. Профучаващите велосипедисти са като че ли участниците с най-висок приоритет в движението по холандските улици.“

Българката Лилия допълва: „Чувствам се като у дома си. Местните ми допадат. Обожавам да тичам край реката, през зелен тунел от дървета. Но трябва да дойдете през лятото, когато всичко е зелено.“ Така и ще направим - до скоро, Холандия!

Автор: Мария Дамянова, Редактор: Александър Андреев