Великата сила не може без ядрено оръжие
6 юли 2013
Изразената наскоро позиция на Владимир Путин по отношение на руската ядрена политика е еднозначна: системата на стратегическо сплашване е реалност, за ограничаване на ударната сила на руските ядрени въоръжения не може да става и дума, подчерта президентът. 20 години след края на двуполюсния световен ред Москва продължава да се отнася към атомните си оръжия като към важен гарант както за нейната собствена, така и за глобалната сигурност и стабилност.
Изявленията на Путин бяха направени след като миналата седмица американският президент Барак Обама излезе с ново предложение към Кремъл за ядрено разоръжаване. Официалният отговор трябва да бъде даден до септември, но от думите на Путин става ясно, че разговорите за намаляване на ядрените оръжия определено ще бъдат съпроводени от трудности.
Като по време на Студената война
Русия разполага с най-големия ядрен арсенал в света - той е по-голям от американския и оставя далеч зад себе си този на Франция, Китай и Великобритания. Точни данни няма, но предположенията на експертите са за около 4 500 стратегически ядрени оръжия, от които 1 800 - в бойна готовност.
Влязлото в сила през януари 2011 споразумение "New Start" задължава Москва и Вашингтон да намалят броя на стратегическите си ядрени оръжия. Оттогава насам администрацията на Обама демонстрира съответната готовност за действия, но се натъква на отпор от страна на Русия. Високопоставени руски политици и военни постоянно заплашват с прекратяване на договора "Start". На международна конференция по сигурността в края на май в Москва руският министър на отбраната Сергей Шойгу констатира, че поведението на някои от участниците е белязано от недоверие, подобно на това от времената на Студената война. Забележката на министъра бе отправена към Съединените щати и НАТО, респективно към техните инициативи за планирания противоракетен щит в Европа. Външният министър Сергей Лавров пък говори за "експанзивната политика" на НАТО, която застрашава европейската структура за сигурност.
В руската военна доктрина САЩ и НАТО са определени като най-големите заплахи за страната. Кремъл подозира, че техният съществуващ и бъдещ оръжеен потенциал в Европа е насочен срещу Руската федерация. Руските дипломати се позовават на един обвързващ рамков документ, в който е записано, че европейската противоракетна защита няма да засегне нито руските интереси, нито военния баланс. Същевременно Кремъл възприема своите собствени ангажименти доста свободно - ако е вярно, както се твърди, че в ексклава Калининград са стационирани крилати ракети "Искандер".
Технологичното изоставане
Зад самоуверената фасада обаче се крият пукнатини. Преговорите със САЩ и НАТО почти не напредват, Кремъл упреква САЩ в арогантност и егоизъм заради тяхната военна стратегия. Русия би искала да я възприемат като равноправен партньор и да бъде включена в системата за противоракетна защита. При което става дума, не на последно място, за достъп до модерните оръжейни системи и за технологическо ноу-хау.
В сферата на конвенционалните оръжия Русия изостава както от Вашингтон и НАТО, така и от останалите водещи държави. При това същевременно значението на неядрените оръжейни системи, които могат да бъдат използвани и като стратегически, нараства все повече - тенденция, която подкопава ядрения сплашващ потенциал на Русия. И надали може да се очаква да й бъде предложено сближаване или сътрудничество - на фона на технологичната й изостаналост в конвенционална сфера, занемарявана от Москва в продължение на години заради вярата в мощта на ядрения си арсенал.
Но ако изоставането в областта на конвенционалните оръжия е факт, то в ядрената сфера Москва не отстъпва на Вашингтон. Кремъл може да поставя условия: в разговорите по разоръжаването трябва да се има предвид и оспорваната система за противоракетна защита. Освен това на масата на преговорите трябва да бъдат поканени и други държави, като например Китай. А в подобен формат консенсусът би бил постигнат още по-трудно. Същевременно не е изключено Москва да влезе в съюз с Пекин против Запада, но в дългосрочен план едва ли може да се очаква Китай да се задоволи с ролята на "втора цигулка".
АГ, ДПА, НЦЦ, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов