В Япония не бързат да се пенсионират

Йошио Озаки без усилие изкачва стълбите. Походката му е лека. Наблюдавайки го, човек в никакъв случай не би му дал 87 години. Макар и леко прегърбен, той пъргаво се придвижва в тясната си работилница, където буквално всеки сантиметър е запълнен. Множество етажерки на стените, телевизионни екрани и камери, работната му маса е осеяна с инструменти, бурми и строителни материали. Те свидетелстват за страстта на Йошио към техниката. Що за човек е той? За това загатват очите му – те блестят радостно през цялото време, докато работи. Йошио се радва, че има посетители и на драго сърце разказва за себе си. Споделя, че е изобретател и инженер, завеждал работилница за ремонт на телевизори, впоследствие направил първата японска телевизионна камера и заминал за няколко години в САЩ, където работил за “Сони пикчърс” в Калифорния. “В началото там по-скоро скучаех, защото трябваше да поправям само повредени телевизори. По-сетне обаче написах писмо до мениджъра на ”Сони”, който знаеше какво съм изобретил в Япония. Та той именно ме покани да работя в лабораториите им и така пробих “, допълва Йошио.

“Работата е хобито ми”

Въпреки успеха си в САЩ, в началото на 1960-те години Йошио Озаки се връща в Япония. Днес той живее със съпругата си в краен квартал на Токио; двете им дъщери отдавна са женени. През последните десетилетия Йошио е разработил над 100 патента, свързани с телевизионната техника.

Пенсионерите, които продължават да работят, не са рядкост в Япония. Напротив, повечето искат да работят, защото пенсията не им достига за издръжка на живота. Правителството също има интерес да използва техният опит, защото японското общество застарява и страната има все по-голяма нужда от квалифицирани работници. Фирмите междувременно са задължени да задържат на работа служители и след навършването на пенсионна възраст. Преди две години и половина официалната пенсионна възраст бе вдигната от 60 на 61. До 2025 г. тя ще се вдигне още и хората ще могат да се пенсионират едва след като са навършили 65 години.

Когато навършил 60 години, Йошио също трябвало да се пенсионира, но точно тогава той започнал да разработва първата дигитална звуко-записна система на „Сони” и работодателите му го задържали на работа още цели девет години. Пенсиониран бил малко преди да навърши 70 – но само официално. Защото всъщност той продължава да работи. “Просто обичам да майсторя”, казва Йошио и извинително свива рамене. Имал още много енергия. Финансово бил обезпечен, имал добра пенсия, не работел заради парите. “Това е страст, тя ме кара да продължа да работя”, допълва той.

Същото се отнася и до 87-годишната Амано Такако. И тя не иска да се откаже от работата си, защото я обича. Работи от близо 30 години насам като консултант на исторически телевизионни сериали в NHK – японските обществено-правни радио и телевизия. Амано консултира продуцентите и режисьорите по редица въпроси: например какво се е носело през 1930-те години, какви кройки, платове, цветове и мотиви са били модерни. Някои неща са й известни от собствения й живот на младини, за други старателно търси информации в библиотеки и в Националния архив. За консултациите си получава хонорари.

Върху бюрото в дома на Амано Такако са натрупани множество сценарии. Нейната работа е внимателно да ги прочете и да следи за грешки и неточности. “В първия вариант на сценария най-често се срещат подобни неточности. Тогава обръщам внимание и пропуските се обсъждат с отговорните редактори, за да бъдат отстранени”, споделя 87-годишната японка.

Застаряващо общество

Амано Такако взима от етажерката една тетрадка и с гордост я показва. Това не е сценарий, а грижливо водените домакински отчети на по-възрастната й сестра. В тетрадката са записани всички разходи на семейството, цените на хранителните продукти, козметиката, лекарствата. “За мен това е безценен справочник – намирам в него всичко, което ми трябва за сверка”, споделя Амано. Тя е омъжена, отгледала е три деца, съпругът й е пенсионер. “Сега той ми е нещо като таксиметров шофьор, всеки път ме откарва с автомобила до студиото”, казва тя с усмивка. Самата тя обаче не иска да се пенсионира, иска да продължи да работи, докато може. Иначе щяло да й доскучее, а и контактът с колегите щял да й липсва, затова и не иска да се лиши от него.

Йошио Озаки и Амано Такако не са изключение в японското общество, което застарява все повече и изпитва недостиг на квалифицирани служители. Страната не може да разчита на мигранти, а детската раждаемост е ниска. Ако положението не се промени, населението на страната от 127 милиона днес ще се свие с една трета до 2060 година. Официалните прогнози на министерството на здравеопазването и социалните грижи сочат, че делът на старите хора ще нарасне до 40 на сто.