В Шенген между капките?

На церемония по повод честването на 30-годишнината от подписването на Шенгенсккото споразумение през юни, еврокомисарят по „Миграция и вътрешни работи“ Димитрис Аврамополус тържествено отбеляза: „ На континента, чиито държави в миналото проливаха кръв, за да защитават териториите си, границите днес съществуват единствено на географската карта“. Два месеца по-късно мощният бежански прилив към Стария континент и въвеждането на временен граничен контрол от някои европейски държави, принудиха шефа на кабинета на председателя на ЕК Мартин Селмайер да предупреди спешно в Туитър: „Свободното придвижване в Шенген ще бъде под опасност, ако държавите-членки на ЕС не заработят незабавно и солидарно по управлението на бежанската криза“. Не закъсня и констатацията на председателят Жан-Клод Юнкер. В речта си за „Състоянието на съюза“ той потвърди, че „свободното движение на хора в Шенген е уникален символ на европейската интеграция“, но и припомни, че „другата страна на монетата е по-добра съвместна охрана на нашите външни граници и повече солидарност в справянето с бежанската криза“.

Голямото разминаване

В атмосфера, когато световните медии вече заливаха аудиторията си със заглавия като „Идва ли краят на Шенген?“, „Отворените европейски граници под въпрос“ или дори „Мигрантите убиват Шенген“, правителството на Бойко Борисов реши да поднови 6-годишния натиск на страната за членство в зоната. В разгара на акцията, дни преди заседанията на Съветите по общи и вътрешни въпроси в Брюксел обаче, вицепремиерките Кунева и Бъчварова излязоха с противоречивите си изявления. На 10 септември в Брюксел Меглена Кунева обяви, че „част от решаването на бежанския проблем в Европа е България и Румъния да станат част от Шенгенското пространство“, обвързвайки по този начин приемането на бежанци с бъдещо членство в зоната. В същото време другата вицепремиерка и вътрешен министър Румяна Бъчварова зае обратната позиция. В Пловдив тя каза, че „пазарлък“ по този принципен въпрос не трябва да има, както и че подобно „обвързване“ няма да се прави. В крайна сметка координиращата европейските политики и институционални въпроси в кабинета Меглена Кунева потвърди последно в Брюксел, че „България не поставя въпроса за Шенген като условие за квотите за релокация на бежанците“ и поставя Шенген като „условие за сигурността и на България, и на Европа“.

Обаче…

Да се лови риба в мътна вода понякога е успешно занимание, но случаят с българското (а и румънското) членство в Шенген едва ли ще се окаже такова. Тези дни сайтът ЕС eurobserver.com цитира говорителката Наташа Берто, която след като потвърди позицията на ЕК, че „двете държави изпълняват критериите за членство в Шенгенската зона“, напомни за всеки случай, че „решението за това трябва да бъде взето от страните, членуващи в нея“. Вярно, в няколко свои изявления вицепремиерката Кунева увери, че съпротивата на скептичните Холандия, Германия, Франция и Финландия вече е „преодоляна и те са готови да отворят първо въздушните, после морските и най-сетне сухопътните си граници за българи и румънци“, но досега потвърждение за това няма. Липсва и официална информация дали въпросните страни вече са приели, че двете балкански съседки са постигнали резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и дали Холандия се е отказала от тежкото си условие въпроса за членството да бъде допуснат за разглеждане едва след два последователни положителни доклада на ЕК за съдебната реформа и борбата с корупцията.

Въпреки сериозните усилия на официална София темата за влизането в Шенген да се отдели от мониторинговия механизъм на Брюксел, едва ли провалът още на първо четене на новия антикорупционен закон на правителството в София, както и законодателното неглижиране на реформите в съдебната власт са останали незабелязани от ЕК и най-вече от държавите-скептици за българското членство.

Шенген срещу бежанците?

Според базираната в Загреб българска журналистка Аделина Марини от аналитичния сайт euinside.eu, сегашната ситуация с Шенген е най-малкият проблем, за който България трябва да се притеснява. „След безплодно приключилата извънредна среща на министрите на вътрешните работи на 14 септември всички европейски лидери говореха, че "така работи Европа" и това показва, че нещо дълбоко не е наред. Разделението в ЕС сега е много по-голямо в сравнение с кризата в еврозоната“, констатира тя пред ДВ.

Наблюдателката смята, че България се опитва да играе по-умерена роля от централноевропейските държави, но се съмнява, че това ще й помогне да влезе в Шенген „между капките“. „Първо, Шенген не е в основата на проблема с бежанците, който има много измерения. На второ място причините, заради които България е извън Шенген, са твърде сериозни - липса на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Страната се опитва да се покаже като държава, която много сериозно охранява границите и се бори с трафика на хора, но тя няма сериозни доказателства за успешна борба с организираната престъпност. Това, което се очаква в момента от нея, е намирането на общ подход, включително и за охраната по границите“, смята Аделина Марини.

Колкото до бъдещето на Шенген, тя припомня, че не за първи път временно се възстановява граничния контрол от отделни страни-членки. „Възможно е „временното“ да стане постоянно и по-масово, ако не бъде намерено трайно и общо решение на миграционно-бежанската криза. В противен случай ще бъде нарушен основния европейски принцип - солидарността. Шенген не може да функционира еднопосочно“, казва Аделина Марини от euinside.eu.

Молитвата „Шенген“

За съжаление бежанската криза поражда и редица други препятствия пред членството. Сайтът eurobserver.com цитира експерта от научния институт на Румънския център за икономическа политика Кристиян Гиня, според когото с влизането си в Шенген България и Румъния могат да се превърнат в привлекателни за бежанците транзитни държави, които „ще открият нови трасета от Гърция към Западна Европа“. Поради това, казва експертът, „за двете страни ще бъде трудно да защитят премахването на Шенгенските граници пред тях, когато повечето държави от зоната се опитват да ги затегнат“.

Трудно или не, кабинетът на Бойко Борисов е решен до края на годината да осъществи програмното си обещание да премахне границите на България с Европа. Преди време премиерът обеща това да се случи на Европейския съвет през октомври, а заместничката му Меглена Кунева отново апелира, че влизането на страната в зоната по въздух и достъпът до шенгенските информационни системи ще е „ясен знак от държавите-членки, че не отстъпват от Шенген и искат той да се развива“. От техните уста в Божиите уши, ще кажат българите! Но преди това местните законодатели ще трябва на практика да потвърдят, че наистина желаят това членство. Нещо, което упорито отказват да направят вече шеста година.