В турските училища: Коранът по-важен от всичко?

В турското общество вече от седмици се води дебат за слабостите на образователната система. Тласък на тази дискусия даде един доклад на Министерството на националното образование, който може да се сравни с известните европейски програми за оценяване на ученици PISA. Турското проучване стига до извода, че много турски ученици имат огромни празноти в образованието си, особено по математика и турски език.

Редица опозиционери и експерти твърдят, че виновни за това положение са училищата, известни под общото наименование „Имам Хатип", в които се изучават главно религиозни предмети – Коранът и учението на пророка Мохамед. Първоначално тези училища възникват, за да подготвят имами (оттам и името им), но ислямско-консервативната управляваща Партия на справедливостта и развитието проведе реформа, за да ги отвори за цялото общество.

Стотици нови религиозни училища

В резултат - училищата „Имам Хатип" започнаха да никнат като гъби из цялата страна. По данни на Министерството на националното образование, за пет години броят им се е утроил – от 1099 на 3286. Утроил се е и броят на гимназиите от същия тип и в момента 620 000 гимназисти вече учат по програмите на „Имам Хатип".

Този ръст се дължи на ускореното преобразуване на държавните училища в религиозни – в повечето случаи, без съгласието на родителите и учениците. Перихан Йозгюн е една измежду многобройните майки, които протестират срещу това внезапно преструктуриране. Тя е особено възмутена от факта, че в истанбулското училище на нейното дете нерелигиозните ученици биват ощетявани. След реформата половината от гимназията останала светска, а другата половина станала религиозна, като в религиозната част класовете били по-малки, помещенията – по-чисти, а таксите - по-ниски, разказва жената.

Религия за сметка на образованието?

Според критичните наблюдатели, определено съществува връзка между нарастващия брой религиозни училища и влошените постижения на учениците. Показателен е фактът, че учениците в религиозните училища се представят особено слабо на така наречения „централен изпит" – нещо като кандидат-студентски изпит в края на гимназията, осигуряващ достъп до висше учебно заведение. Статистиката на Министерството на националното образование потвърждава този извод.

Дори самото турско правителство осъзнава, че са необходими подобрения. През 2016 година Министерството на националното образование стартира проект „Природни и социални науки". „Целта е да се повишат шансовете за успех на централния изпит на абитуриентите от „Имам Хатип" и в същото време в учебните планове да се интегрират повече предмети от областта на природните и социалните науки", обяснява Йозгенур Корлу от Инициативата за реформа в образованието. За съжаление, успеваемостта още не се е повишила, констатира с огорчение експертът. „Начело в рейтингите продължават да са гимназиите „Anadolu Lisesi" (елитни турски гимназии, сравними с езиковите гимназии в България – бел. ред.), както и природо-научните гимназии", казва Йозгенур Корлу.

Али Айдън, генерален секретар на Синдиката за свободно образование недоволства срещу факта, че дискусията  се съсредоточава прекалено върху религиозните училища. „Преди да говорим за недостатъците на училищата „Имам Хатип", по-важно е да решим структурните проблеми на цялата ни образователна система", казва той.

Ердоган иска "религиозно поколение"

Като дете и сегашният турски президент Ердоган е учил в истанбулско училище от типа „Имам Хатип". По онова време такива училища са били рядкост. Откакто е на власт обаче, Ердоган целенасочено ги масовизира – тази идея му лежи на сърцето. Президентът многократно е повтарял, че иска да види израстването на едно „религиозно поколение". Чрез намесите си в образователната и възпитателната система Ердоган се опитва да вкорени у младите поколения консервативно-ислямски ценности. А това говори, че за него религиозното образование на учениците е поне толкова важно, колкото и светското.