В Сърбия почти всеки си има оръжие

От югославските войни през 1990-те години вече мина толкова време, а Сърбия още не се е върнала към нормалността, казва Давор Лукач при срещата ни в едно белградско кафене. По поръчение на ОССЕ някогашният военен репортер изготви подробен доклад за оръжията, които се намират в частни ръце. Те са източник на потенциално насилие, смята Лукач, цитиран в репортаж на "Дойчландфунк".

„Атмосферата след войните стана много агресивна. 20-годишни младоци седят по кафенетата с оръжие в ръце, нелегално оръжие, разбира се. Охраната на ресторантите все по-често си има работа с въоръжени млади мъже, които предпочитат бързо да решават конфликтите: с пистолет", обяснява той. И уточнява обаче, че повечето убийства в Сърбия се извършват не с огнестрелно оръжие, а с ножове, брадви и чукове.

Огромен брой нерегистрирани оръжия

Но в редиците на организираната престъпност огнестрелното оръжие, разбира се, е номер едно. В Сърбия живеят около 7 милиона души, а според Вътрешното министерство броят на нелегалните оръжия е между 200. 000 и 900. 000. Никой не знае точно, Давор Лукач също не знае. Повечето оръжия са от арсеналите на някогашната югославска армия или от албански складове. По време на Косовската война били пренасяни с товарни коне през границата. Деян Лазович, който тогава воювал като наемник на страната на сърбите, след края на войната сдал своето оръжие. Но мнозина други не го направили.

„След войната имаше много оръжие в оборот, но наемници като мен бяха длъжни да върнат своето. Моето го отнеха, когато прекосявах границата между Косово и Сърбия. Моите другари, с които заедно се сражавахме, сториха същото", уверява Лазович.

Сръбското правителство многократно призовава да бъде предадено нелегалното оръжие – или поне да го регистрират. Но мнозинството притежатели не желаят. Нито искат властите да ги регистрират, нито пък им се плащат 30 евро годишно данък върху личното оръжие. Да не говорим, че от догодина всеки притежател на оръжие ще трябва да минава на преглед при психолог.

„През последните 20 години полицията подходи по най-неправилния начин към проблема с нелегалното оръжие: все заплашва притежателите, че ще ги вкара в затвора. По-добре би било да постави акцента върху опасностите – например, ако оръжието попадне в детски ръце", смята Давор Лукач. Според него никой не контролира спазването на законите за притежаване на оръжие.

Футболните хулигани и политиката

Най-сериозен проблем са екстремистите. Например – ултрасите на двата големи столични футболни клуба, които са в кръвна вражда. Това са истински армии от хора, готови да извършват насилия, които често биват използвани за политически цели. „Екстремистите задават това сред феновете както на „Партизан", така и на „Цървена звезда". Официално тези два клуба са държавни, но в управителните им съвети седят ултраси и въоръжени екстремисти. Те имат зад гърба си армия от 20. 000 души, сред които и много футболни хулигани. А тях лесно можеш да ги насъскаш и по всяко време можеш да ги мобилизираш", казва Лукач. Експертът обяснява още, че футболните хулигани могат да бъдат впрегнати в политически безредици, поради което лидерите им често биват подкупвани, а властите си затварят очите за техните нарко-сделки по ресторанти и клубове. Преплитанията стигат чак до върха на държавната пирамида, твърди журналистът и като илюстрация показва една снимка на телефона си:

„Това е синът на президента Вучич по време на Световното първенство по футбол в Русия. Седнал е заедно със сръбски ултраси. Това е доказателство за връзките между политиката и футболните хулигани", твърди Лукач.