В Сирия не се живее!

Семейството тръгва към сирийско-ливанската граница в търсене на сигурно убежище. Преминават отвъд през нощта, но когато стигат до спасението, установяват, че две от децата им ги няма - изгубили са се в планинските дебри  по границата. Родителите търсят часове наред децата си, но така и не ги намират. В крайна сметка решават да продължат бягството си без тях. Температурите са толкова ниски, че за децата не би било възможно да оцелеят повече от няколко часа. Войната е лишила хората не само от дома им - тя съсипва и семействата им.

Това е само една от многобройните истории, които могат да бъдат чути в ливанските лагери за сирийски бежанци. От войната особено много страдат децата - на тях им е най-трудно да се справят с преживяното. Много от тях имат кошмари, други се чувстват преследвани и несигурни. Както се говори в лагерите, не са редки случаите войските на режима да взимат деца за заложници, за да окажат натиск върху родителите им - метод, който се използвал особено често спрямо опозиционерите.

Бягство без край

Ужасът от войната е огромен, казва представителката на "Амнести интернешънъл" Донатела Ровера, прекарала няколко седмици в Алепо. Там срещнала семейства, на които за съвсем кратко време се е наложило на няколко пъти да сменят местопребиваването си. "Всеки път, когато стигали до някоя по-спокойна зона, не след дълго и тя се превръщала в арена на сражения. И им се налагало да продължат бягството си", разказва правозащитничката.

По преценки на ООН бежанците, които обикалят страната в търсене на по-нормални условия за живот, са около един милион. Немалка част от тях са ранени и се надяват в някакъв момент да могат да получат медицинско обслужване. Но хората се страхуват да отидат в болница, тъй като се опасяват, че могат да бъдат задържани от представители на режима. Тези, за които се установи, че имат някаква връзка със съпротивата, ги чака затвор. Затова хората предпочитат да търсят лекари, които работят тайно. Което обаче също е рисковано, тъй като обслужването на опозиционери се наказва много строго.

Оставени на произвола на съдбата

Всъщност ситуацията става все по-тежка и за тези, които не принадлежат към опозицията. Много здравни центрове и болници са разрушени. Други е трябвало да бъдат затворени, понеже им е спряно електроподаването. Заради сраженията много от лекарите и медицинските сестри просто не могат да стигнат до работните си места.

Дори когато има лекари, те често не могат да обслужат пациентите си, тъй като не разполагат с необходимите лекарства. 90 процента от предписваните медикаменти се произвеждат в страната, казва Тарик Ярашевич от Световната здравна организация (СЗО) и допълва: "Когато тези лекарства липсват, трябва да се купуват вносни. Но хората просто нямат пари да си ги позволят". Засегнати са, с други думи, не само хората, които са преки жертви на сраженията. И тези с хронични заболявания като диабет или рак са лишени от всяка възможност за продължаване на лечението им.

Хуманитарната ситуация е катастрофална в редица аспекти. Според говорителка на Световната организация по прехраната, само в Алепо 46 хиляди души са зависими от предоставяните помощи за храна. През юли СЗО е оказала съдействие на половин милион души, но нуждаещите се са много повече.

Автор: К. Книп, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева