В недрата на мистерията

За известно време вратите зад кардиналите ще останат плътно затворени, оставяйки ги насаме с тяхната съвест и вяра. В няколко различни етапа те ще предлагат своите кандидати, изписвайки на листче имената на най-достойните да ръководят католическата църква. Ако някой от предложените събере две трети от гласовете плюс един, от комина на Сикстинската капела ще се разнесе белият пушек, сигнализиращ появата на новия духовен пастир.

Общо взето по този модел протича процедурата по избора на папа от 750 години насам, с единствената разлика, че днес не се налага кардиналите да бъдат докарвани насила, че не ги държат на хляб и вода, и че охраняващите избора папски гвардейци вече не използват покрива на Сикстинската капела, за да уринират по него. Затова пък интригите и сплетните, заговорите и всичко останало, съпътстващо избора на папа, се среща и днес.

Забулени в тайни

През 2013-та работата на конклава няма да се проточи безкрай както в по-далечни векове, нито пък кардиналите ще трябва да търпят някакви материални лишения. Те са настанени сравнително комфортно, а за някои от тях принудителното усамотение може да се окаже приятна и желана раздяла с ежедневния стрес. И въпреки всичко над процедурата по избора на папа продължава да витае нещо тайнствено и загадъчно, нещо недоизказано и мистериозно.

В това тъкмо се крие и една от силните страни на Римокатолическата църква: тя разполага с ритуали, които превръщат ежедневното в нещо знаменателно. При това изборът на папа е повече от прозаичен. И при него, както и при политическите избори за партии се правят договорки между отделните лагери, събират се гласове в полза на един или друг кандидат, претеглят се църковнополитически и национални интереси, собствени симпатии и антипатии.

Който желае да стане папа, трябва да умее да лавира успешно между всички и да печели съюзници. И най-вече не бива да демонстрира личните си амбиции. Вместо това трябва да е смирен или поне да се представя за такъв. Защото практиката е показала, че онзи, който има славата на фаворит за избора, обикновено си остава неизбран. В един свят на агресивната автореклама подобна практика може и да изглежда малко архаична.

Въпроси, които вълнуват всички ни

Един папа, избран в условията на тайнственост и изолация от околния забързан свят, винаги носи своя специфична мистика, несравнимо по-интересна от тази на един политик, издигнал се в резултат на публичен избор. Проблематичен обаче е не самият конклав като орган на избора, колкото изкуствено търсената тайнственост около цялото събрание. Римокатолическата църква не разрешава никакви дискусии в навечерието на избора, за да останело всичко прикрито от погледа на злонамерения околен свят.

Но защо дебатите на кардиналите пред конклава да не бъдат показвани публично? А и самата католическа църква би могла да използва времето преди решаващия избор на нов папа, водейки откровена дискусия за своето бъдеще. В крайна сметка изборът, който мъжете в пурпурни одежди предстои да направят, има важно значение. Именно от него зависят отговорите на следните въпроси: Какво ще е отношението на най-голямата църковна общност в света към глобалните конфликти, към финансовата или екологичната криза, както и към кризата на справедливостта в света? Какво ще е съотношението между светско и религиозно, между традиция и модерност? Всъщност това би трябвало да са и същинските въпроси, над които да разсъждават кардиналите в конклава, а не дали папата да е от африканска, латиноамериканска или отново от европейска държава.

АГ, ДПА, КНА, МД, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева