В кой век живее БСП?

БСП толкова бързо тича назад, че вече дори не гледа къде стъпва. Поривът да се отлъчи депутат, чиято „вина” се състои в това, че внесе един законопроект, връща партията към 80-те години на миналия век - време, в което вече можеше да се противопоставиш на ръководството, но и да платиш цената за това, която в повечето случаи се изразяваше в отлъчване. Вчера Георги Кадиев остана в парламентарната група на левицата само благодарение на един глас, а не на два, като първоначално беше съобщено. Вторият глас, осигурил превеса в негова полза, се оказа неговият собствен.

Според правилника на парламентарната група, подобни решения се взимат с две трети от гласовете - и това е единствената причина Кадиев да е все още част от левицата. Ако се изискваше обикновено мнозинство, той със сигурност щеше да е вече извън групата. Срещу него гласуваха 24 души (при нужни за изключването 26), в негова полза бяха подадени 14 гласа, а един не участва в гласуването.

Трите постижения на Кадиев

Самият Кадиев, който може и да дразни с хипертрофираната употреба на местоимението “аз” и с автоуподобяването си на дисиденти от световната история, е известен с две лични постижения, които са почти без аналог: той гласува против избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и влезе в парламента с преференция. Третото често пъти се забравя, но и то не е маловажно - той гласува “въздържал се” при избирането на Писанчев за шеф на ДАНС.

Харесван или не, Кадиев има разчленима позиция, защитава я публично и определено се откроява сред белезникавата партийна маса. “Белезникава”, защото в изтеклите десет години от нея си тръгнаха или бяха принудени да си тръгнат почти всички, които имаха какво да кажат от собствено име - от Татяна Дончева до Георги Първанов. Повечето леви политици с визия днес са извън БСП. Кадиев е приятно изключение, но то е временно.

В момента БСП се оглавява от човек, гласувал за Делян Пеевски, а десетина дни по-късно уточнил, че “демократичен изход от днешната криза е невъзможен”. Дали под това ръководство може да се очаква поощряване на някакво самостоятелно мислене с демократичен уклон? Едва ли, поне не задълго.

Кадиев и турският език

Вторият и по-угнетяващ елемент на “случая Кадиев” е свързан със същината на инкриминирания проектозакон, който е представян като някаква контрабандна стока, безсрамно предложена за разглеждане. Текстът, внесен от Кадиев, позволява използване на език, различен от българския, по време на предизборните кампании. Вносителят каза, че след като чужденци имат право да се кандидатират за български постове, изискването тези чужденци да говорят български е архаично и неуместно. Но въпреки този аргумент текстът беше схванат като лиценз за разговор на турски, а не на някакъв друг език.

За разлика от личността на Кадиев, този законопроект не срещна одобрението дори на онези малобройни 14 депутати, гласували в полза на набедения политик. Както казва самият Кадиев, цитиран от “Дума”: “(...) тези хора, които ме подкрепиха в групата (…) те всички бяха против самия законопроект, но в случая подкрепиха правото ми да бъда различен”. Депутатът от левицата Таско Ерменков, който е гласувал против Кадиев, беше далеч по-експресивен. Пред БиТиВи той обясни, че още щом научил за внесения законопроект, помолил да се премести пултът за гласуване на Кадиев през едно място от неговото, за да не седят вече един до друг в парламента. Ерменков не искал неговите избиратели “от смесения район” в Сливен да го виждат до Кадиев и да остават с впечатлението, че техният депутат подкрепя законопроекта.

БСП и нейният праобраз от 80-те

Разговорът за езика е вторият белег, по който БСП се идентифицира със своя праобраз от 80-те години на миналия век. Тогава за първи път битката с езика беше превърната в мерило за социална пълноценност. След насилственото преименуване на 840 000 български граждани, държавата им отне и правото на език, на религия и дори на свободен избор на облекло. После направо ги изгони от домовете им.

Днес Кадиев твърди, че забраната на даден език е архаизъм, но това определение, макар и вярно, не е съвсем пълно. Забраняването на език именно в онази среда, която е почерпила от забраната вдъхновение за по-нататъшни престъпления, крие рискове от всевъзможни рецидиви. А когато забраната е пламенно защитавана именно от БСП, исторически отговорна за едно от най-масовите престъпления в Европа през 20 век, цялата история с Кадиев вече излиза от рамките на партията му и волята ѝ да се самоубие, както сметне за добре. Въпросът вече е друг: ако опозицията на едно националистическо управление е също националистическа, на какво бъдеще може да разчита България? Едва ли на европейско.