"В България има нещо пред-модерно"

Слуша ли ги изобщо някой новините на турски в часовия пояс, в който се излъчват, и каква аудитория се интересува от тях - питам Иззет Исмаилов от редакция "Новини на турски език" в БНТ, който работи там от създаването й през 2000-та година:

"Времето е наистина малко неудобно, тогава всеки е на работа. По мои впечатления ни гледат най-вече хора, които по някаква причина са вкъщи, примерно майки с деца или болни. Като рейтинг мога да кажа, че нашият е колкото на емисията в 16 часа, т. е. хората, които гледат новините в 16, са като бройка същите, които гледат нашите новини."

Негативният отзвук не е от вчера

Според г-н Исмаилов с най-голям интерес се ползват онези информации и репортажи, които разказват за живота на хората в Лудогорието, Родопите, когато става дума за техни проблеми, празници и традиции. Той разказва още, че негативният отзвук срещу новините на турски не е спирал през всичките години, но него го е имало предимно в интернет-форуми и дискусии обикновенно покрай избори и смени на властта. Иззет Исмаилов:

"Мисля, че от едно време е останала нагласата - турците да си стоят там на село, по-добре да се занимават с животновъдство, ако може много-много да не се изявяват в обществото. Когато сме на нивата и отглеждаме тютюн, няма проблем, но когато влезем в обществения живот, се усеща някаква отрицателна нагласа в някои сфери, но не в българското общество като цяло."

Известният български социолог и антрополог Ивайло Дичев, който има специален интерес към особеностите на балканските идентичности, смята, че концепцията на новините на турски следва основно да се преосмисли, така че наистина те да достигат до хората, за които се правят. В същото време това решение, според него, не бива да се взема тъкмо сега, когато текат съдебни проверки по сигнали за злоупотреби и корупция от страна на политици от ДПС. Ако обвиненията се докажат, казва Дичев, лесно би могло да възникне изключително опасната представа, че всички турци са престъпници. Що се отнася до етническата толерантност на българите, той казва:

Етническият модел в България е големият й проблем

"Така се е сложила нашата нация, че водещ в нея е етническият характер. Това е много тъжно за България, тази нация се е създала не по принципа на образованието, на националния проект, на общата солидарност, на това всички да решим да правим нещо заедно. Тази нация се е "случила" по пътя на разменянето на население - тук съм в град Ахтопол, той е бил гръцки град, но в момента там няма нито един грък. Тези гърци са били разменени с етнически българи от другаде. Този процес на етническо конституиране на нацията и днес тежи на нашите гърбове. Нямаме механизъм за интегриране на хора, които не са етнически българи. Модерната нация е такава машина, която интегрира отделните хора, прави ги лоялни към общия политически проект.

Това е един голям проблем пред нас. Той е свързан с преосмислянето на самата линия на патриотизма - това досега се мисли като етническа връзка. Ние сме си тука нашите си хора, които са белязани с едни особености и никой друг да не влиза. Трябва да измислим начин, както много други нации в Европа и другаде са направили, да интегрираме външните хора, да направим по широка националната идентичност, в нея да има място и за турците, и за ромите и т. н. Това е пътят на всяка модерна нация. В това отношение в България има нещо пред-модерно, което е останало от османско време - ние си мислим, че можем да си останем обособена етническа група, която си седи насаме и си пази етническите привилегии."