В България: и Зелената сделка като Истанбулската конвенция?
19 октомври 2021
Както изглежда, така наречената Зелена сделка има всички шансове да сподели съдбата на прословутата (в България) Истанбулска конвенция. Приликите се набиват на очи.
Недоразумения и заблуди
И в двата случая малцина са прочели и знаят за какво точно става дума (73% от българите нямат идея какво е Зелената сделка, а над 80% не знаят каква е българската позиция). Явно не е имало и кой да им обясни.
И при двете се ширят големи недоразумения. Навремето мнозина бяха убедени, че Истанбулската конвенция не е заради насилието срещу жени, а за да ни натрапи еднополовите бракове и да ни вземе пола. Сега пък се забравя, че целта на Зелената сделка е спасяване на света от пагубните климатични промени чрез превръщане на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., и все повече се натрапва мнението, че тя е едва ли не специално измислена, за да ни „бръкне в джоба”. Съответно, и нарастващата истерия около нея все повече напомня неистовия вой, който потопи Истанбулската конвенция.
Истерията особено се засили в последните седмици около обхваналата целия свят криза с цените на енергията. Точно тази криза обаче има малко общо със Зелената сделка. Връзката между тях не е пряка, а по-скоро обратна. Защото кризата показва, че колкото по-бързо преминем от изкопаемите горива към чиста енергия, толкова по-бързо ще се освободим от подобни сътресения на енергийните пазари. Показателно в това отношение е, че сега цените на енергията от ВЕИ остават ниски и стабилни – за разлика от цените на газа и петрола.
Въглищата и зеленият преход
Сега всички са взрени в затварянето на въгледобива и въглищните електроцентрали в днешния им вид и в неясното бъдеще на заетите в тях. Мнозина се държат сякаш неизбежното може някак си да ни заобиколи и ще можем да си горим въглища, докато ги имаме. И се пазарят за някоя и друга година повече. Заради този опит да се избяга от действителността и съпътстващото го бездействие България вече пропусна много години (поне от началото на членството ни в ЕС), а загубите и пропуснатите ползи се измерват в милиарди. Само че вече в цял свят е ясно, че въглищата нямат бъдеще и е крайно време да обмислим, планираме и заработим за техни алтернативи.
Смисълът на Зелената сделка обаче е и нещо много повече от сбогуване с въглищата. Всъщност, става дума за огромна възможност, за трансформация към една нова, модерна, по-малко енергоемка, високотехнологична, ефективна и далеч по-конкурентоспособна икономика. Това е третата индустриална революция, нова перспектива на устойчиво развитие и благосъстояние. Зелената сделка е планът за осъществяване на тази перспектива.
Какво влиза в цената на прехода
Разбира се, тази трансформация има цена. Но кое е безплатно в живота ни?
Когато говорим за цената, първо, трябва да имаме предвид, че колкото повече отлагаме и чакаме, толкова по-висока ще става тя – икономически, финансово и социално.
Второ, че за осъществяването на този преход страната ще има достъп до огромен европейски финансов ресурс. Това е гаранцията на ЕС за справедливостта на процеса. Ако този ресурс бъде разумно използван, той ще привлече допълнителни инвестиции и ще помогне за създаването на хиляди устойчиви нови работни места, производства и възможности за растеж.
И накрая – когато говорим за цената не трябва да забравяме, че в сметката влизат и неща, за които няма да чуете да говорят критиците на Зелената сделка. Хилядите хора, които всяка година губят живота си в България заради мръсния въздух. И най-вече – огромните щети от климатичните промени, които стават все по-видими. Ако продължаваме както досега, цената на тези щети ще е далеч по-голяма от онова, което трябва да платим за зеления преход.
Да помислим за децата ни!
Така стигаме до голямата разлика между Истанбулската конвенция и Зелената сделка. При едната можем да си заровим главата в пясъка и да се правим, че не съществува. При другата – няма как. Можем ли да продължим да се държим така сякаш бъдещето на децата ни и на техните деца нямат значение за нас?
Вижте и тази снимкова галерия: