"На Македония се гледа като на неосвободена българска земя"

Самуиловата държава, Кирил и Методий - две от спорните теми в учебниците по история, с които се занимава двустранната българо-македонска комисия. Нейна задача е не да променя учебниците, а да даде препоръки за промени, като целта е да отпаднат предубежденията и враждебността.

С Гърция работата по учебниците едва сега започва, докато с България е вече в по-напреднала фаза. Целта е да се премахнат всички спорни исторически интерпретации, които досега са обременявали отношенията между съседите. Процесите са двустранни, тоест - изменения са необходими както в македонските, така и в учебниците на български и на гръцки език.

"За да няма нови травми"

Като начало Гърция и Македония вече си размениха всички учебници за начално и средно образование, по които ще се преподава през следващата учебна година. На първата среща между експертите от двете страни все още не е било обсъждано самото съдържание на учебниците, обясни Виктор Габер от двустранния интердисциплинарен екип. Ставало е дума единствено за правилата в бъдещата съвместна работа и за графика на срещите.

„Работим с огромен брой учебници и материали, някои от които ще бъдат преработени, така че да не предизвикват нови травми у бъдещите поколения, които ще учат по тях", обяснява македонският експерт.

Гърция и Македония са разменили учебниците по всички предмети, но Габер смята, че фокусът ще бъде върху учебниците по история и география. Втората среща ще се състои в средата на януари.

В по-напреднала фаза е процесът между Македония и България. Двустранната комисия вече проведе две срещи - през юли в София и през октомври в Скопие. На тези срещи беше анализирано съдържанието на учебниците по история за пети и шести клас в България и за шести и седми клас в Македония.

„По отношение на съдържанието за праисторическите и античните периоди нямаме различни гледни точки. Първите забележки се появиха, когато стигнахме до Средновековието. Става дума за интерпретацията на такива явления като Самуиловата държава и просветителите Кирил и Методий", обяснява ръководителят на македонския екип Драган Георгиев. По неговите думи, от българска страна има една обща забележка: че в македонските учебници преобладава враждебният тон към България.

"Скитащо племе"

Българският професор Илия Илчев, също член на двустранната комисия, представи наскоро в предаване по bTV няколко примера от македонски учебници:

„Възникването на македонския народ е дълъг процес, започнал още през 8 век пр.н.е."

"Като скитащо племе, българите постоянно променяли своето местоживеене. Те се занимавали с развъждане на коне, лов и грабеж."

"Св. Константин-Кирил и брат му Методий през 855 г. създали славянската азбука, наречена „Глаголица". Глаголицата била съставена от 38 букви. Тъкмо по това време в североизточните области на Македония започнали български нападения, така че светите братя трябвало да напуснат Македония."

"Прабългарите принадлежали към етническата група на турските племена."

Много са недостатъците в учебниците, смята Илия Илчев. Но забележки има и македонската страна. Драган Георгиев не посочва конкретни примери, но цитира общата забележка по отношение на анализирания период: че в България на Македония се гледа като на неосвободена българска земя.

„Всяка страна има свои забележки, но целта е да намерим общ език и да дадем подходящите препоръки. Тук говорим не за историографията, а за учебниците по история", припомня той.

"Няма кавги, няма остри реакции"

Засега под лупа са взети само учебниците по история, но след година е възможно да бъдат прегледани още учебниците по география и по литература. Следващата среща на двустранната комисия е в края на ноември в София.

„Тонът на дискусията е позитивен, няма кавги, няма остри реакции от едната или от другата страна. Говорим на професионално равнище с изключително точен речник. На всички е ясно, че тези учебни програми са възниквали в продължение на седем десетилетия и че нищо не може да се промени от днес за утре. Сътрудничеството е добро и вярвам, че така ще продължи", обобщава Георгиев.

До края на годината членовете на двустранната комисия трябва да докладват на своите правителства за свършената дотук работа.