Бягството на умните

През първите шест месеца на 2011 година имиграцията в Германия силно се е увеличила. Новопристигащите са главно хора от засегнатите от кризата европейски страни. Около 435 000 души са се преселили в Германия през първата половина на 2011, което е с 19 процента повече в сравнение със същия период на 2010 година. Зад сухата статистика се крият хиляди лични драми.

Обезкървени земи

Младият елит от региона на Средиземноморието бяга, защото не намира работа, нито перспективи за развитие. Това важи най-вече за младите академици, които искат да правят кариера в науката. Добре платени работни места за млади учени и преди не достигаха. Сега обаче изобщо ги няма. Колкото повече се затяга положението в Гърция, Италия, Испания и сие, толкова по-силен става натискът над младите. Те са с добро образование, но в родните им страни сякаш никой не се интересува от тях. И така не им остава нищо друго, освен да си стегнат багажа и да заминат за чужбина. Пък и какво да очакват от държави, в които безработицата сред младите - в зависимост от региона - варира между 25 и 50 на сто?

Онези, които днес са на по 25-30 години, имат университетска диплома в джоба и живеят в Атина, Лисабон или Неапол, са наясно: в идните години шансовете им за работа в родината са равни на нула. Който иска да се спаси, трябва да потърси късмета си навън. Така високо задлъжнелите държави в европейската периферия изведнъж се оказват с двоен недостатък: те хем трябва спешно да съживят икономиките си, хем губят масово младия си елит - тоест хората, които биха могли да изтеглят каруцата от калта.

Ще се върнат ли?

Закъсалите държави се нуждаят спешно от иновации и производителност, както и от кадри с международен опит. Само че най-добрите отдавна вече са се отправили на север: към Германия или Канада - натам, където все още има работа и където талантите от Юга все още могат да получат признание и да направят кариера.

Дисбалансите между Юга и Севера на Европа стават така още по-сериозни. Конкурентоспособността на южните европейски икономики продължава да се свива, изтичането на мозъци е свързано с милиардни загуби за съответните държави. Всеки, който заминава, отнася със себе си и част от националното богатство - опита си, скъпото си университетско образование, квалификацията и високата си мотивация. Така закъсалите държави започват да кървят още по-силно. Единственото, което им остава, са надеждите: че един ден талантите все пак ще се върнат, заредени с нов устрем и международен опит. Дано!

АГ, ДПА, АФП, ЗЦ, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел