Бягството на московските милионери
19 декември 2011
"Съседът ми има жилище в Лондон", казва един живеещ в Рубльовка бизнесмен, който също има второ жилище в британската столица. Съседът му постоянно сновял между Лондон и вилата си във Франция. Съпругата на един друг бизнесмен, чиято дъщеря ходи в елитното училище на Рубльовка, също прави наблюдението, че собствениците на най-скъпите имоти са започнали да изчезват. Тя казва, че доскоро било невъзможно да се намери място в тяхното училище, а сега започнали дори да сливат класовете.
Путин е виновен?
Луксозните магазини в това така наречено луксозно село са осиротели. Агенцията за снабдяване с домашен персонал "На Рубльовке" се оплаква от свиване на бизнеса, защото след лятната ваканция много семейства не се завърнали повече в къщите си. Топят се клиентите и на ландшафт дизайнерите и посредниците на недвижимо имущество. Засега богатите се въздържат от покупки, казват познавачите на пазара на недвижимо имущество. Те обясняват миграцията с това, че след свалянето на дългогодишния московски кмет Лужков миналата година много богаташи не се чувствали повече добре в руската столица.
Но това не може да бъде главната причина. Демоскопите отдавна знаят, че недоволството от системата Путин е толкова по-голямо, колкото по-добре са хората. Докато в провинцията, според допитванията, една трета от населението е недоволно от правителството, в Москва недоволните са 46 процента, а сред представителите на средната и горната класа дори 50 процента.
Back to the roots
Ако богатите жители на Рубльовка гласуват сега срещу Путин, напускайки страната, те правят просто това, което биха направили много други руснаци, стига да имаха възможност. Фактът, че елитът на Рубльовка никога не пусна истински котва там, се илюстрира и от елементарното наблюдение, че олигарсите така и не оправиха улиците пред стените на именията си.
Затова един ден Рубльовка може би отново ще се превърне в онова, което е била винаги преди московския бум: верига от вилни селища, където по-заможните прекарват почивката си, и чиито постоянни жители винаги са се оплаквали, че няма къде да си купят дори един хляб.