Бълнувания за Четвърта световна война

"Войната е мир" - тези думи от романа на Джордж Оруел "1984" са програмни и за книгата на американския публицист Том Енгелхард "Как войната на Буш стана войната на Обама". В нея Енгелхард описва манталитетните изменения, които през последните десетилетия служат като база за имперската политика на САЩ. Тъй като на пръв поглед Америка не прилича на милитаристична страна, пише авторът Том Енгелхард, американците не забелязват, че Вашингтон отдавна вече се е превърнал в "столица на една воюваща страна". Така само малцина разбирали, че 17 тайни служби с бюджети на обща стойност 55 милиарда долара /за 2009 г./ извършват неконтролируеми и отчасти нелегални действия в страната и чужбина.

До зъби въоръжени

Макар и след изчезването на Съветския съюз вече да няма външен враг, който да заплашва САЩ, те си позволяват военен бюджет, който със своите над 700 милиарда долара е почти толкова голям, колкото бюджетите на всички останали страни в света, взети заедно. При това американските въоръжени сили, като се изключат авантюри като окупацията на Карибския остров Гранада, не са печелили война от 1945 г. насам.

"Убедителната победа" над Саддам Хюсеин, според преценката на автора, е довела единствено до "постоянно препъващ се конфликт, който за близо две десетилетия се превърна в същинска катастрофа". А очертаващ се край на войните в Ирак или Афганистан би се равнявал на признание за неуспехите. Ето защо възпяващите световната война срещу тероризма предпочитали да бълнуват за Четвърта световна война. Трета, според тях, била Студената война.

Тези хора с удоволствие сравняват американската империя с Римската, владяла тогавашния европейски свят. Но в разцвета на могъществото си римляните са се нуждаели за целта от 37 гарнизона, а британците за империята си по цялото земно кълбо - само от 36. САЩ обаче, според цифрите на Пентагона, разполагат с цели 761 военни бази в 39 страни. Да не говорим, че има и държави, които подобно на Йордания не са готови да признаят съществуването на такива бази на своя територия, пише още Енгелхард.

Централната теза на американския публицист е, че президентът Барак Обама, водил част от предизборната си кампания от позициите на противник на войната, всъщност наистина бил замислял по-различна политика. Но от самото начало бил назначил хора, с които е невъзможно отклонението от военолюбивия курс на Буш. Министърът на отбраната Робърт Гейтс, генералите Петреъс и Маккристъл са назовани като примери.

Пророчеството на Айзенхауер

Маккристъл е дълго време сред фаворитите на вицепрезидента-републиканец Дик Чейни и е специалист по "целенасочените умъртвявания". Първо в Ирак, а после и в Афганистан Маккристъл командва спецчаст, която е толкова секретна, че не се споменава от Пентагона. Вероятно Маккристъл е бил най-важният застъпник за разширяването на войната в Афганистан и в Пакистан.

Впоследствие при администрацията на Обама е увеличен отбранителният бюджет, изпратени са допълнителни войски в Афганистан и е ускорена разработката на съвременни безпилотни самолети като оръжие на бъдещето. По време на първите си девет месеца в Белия дом Обама е разрешил повече нападения с непилотирани самолети срещу пакистанските племенни области, отколкото Джордж Буш за предходните три години.

Странно е, че в книгата си Енгелхард не цитира президента Айзенхауер, който в прощалното си слово през 1961 г. предупреждава именно за опасността от подобно развитие: "Трябва да се предпазим от това военно-индустриалният комплекс да придобие неправомерно силно влияние". Авторът се е отказал и от близкото до ума предложение министерството на отбраната на САЩ да си възвърне старото име - "министерство на войната".

Tom Engelhardt, The American Way of War: How Bush's Wars Became Obama's