Българският съд го няма

Коментар на Татяна Ваксберг:

Българската съдебна система заприличва на жълтата преса. Както едното хем е журналистика, но повечето хора не й вярват, така и другото хем е правосъдие, но повечето хора вече не го очакват оттам.

Начинът, по който заместник-председателката на ВАС Галина Солакова се раздели с поста си, показва, че в Съдебната палата вече дори не мислят как да гримират истинските си интереси и занимания.

Догадки и истини

Съдийката, която напуска, обяснява решението си с предстоящи структурни промени, за които никой не е чувал, а в отговор медиите – вероятно справедливо – допускат, че оставката е резултат от натиск на един приятелско-бизнесменски кръг над друг приятелско-бизнесменски кръг. По-задълбочените се опитват да научат нещо повече за предстоящите структурни промени във Върховния административен съд, като смятат, че текстът на оставката е скрит апел да се търси истината в тази посока.

Само че това не е битка на добрите и лошите. Това е битка, в която разделението на добри и на лоши е неуместен въпрос, защото от самата битка е извадено съдържанието.

Съдържанието на един спор в Съдебната палата може да е свързан само с интересите на правосъдието. Ако тези интереси зависят от качествата на определени магистрати, това отново би следвало да е обяснимо през конкретни дела.

Но както тази оставка, така и други кадрови промени преди нея, системно се обясняват с принадлежност към кръгове, защита на едни магистрати за сметка на други, и почти никога с постижения или провали в работата.

Много често се твърди, че на обществото не се обяснява достатъчно по каква причина се предприемат дадени кадрови промени. Това не е вярно. При кадровите промени липсва не аргументация, а релевантна аргументация.

Кои са важните за обществото дела, които даден магистрат е спечелил, загубил или решил убедително или неубедително? Това е единственият въпрос, въз основа на който можем да формираме мнение за един съдия или прокурор. Но този въпрос не е на дневен ред, той прогресивно отпадаше от дневния ред в последното десетилетие.

Говорите ли магистратски?

Паралелно с това отпадане започна да протича и друг процес – органите на съдебната власт все по-зле започнаха да разбират негативните доклади от Брюксел. Последното трябва да се разбира напълно буквално – лидерите на съдебната власт не се преструват, че не разбират; те в повечето случаи наистина не разбират какво се иска от тях. Много често не разбират и в какво ги обвиняват.

Скоро предстои нов доклад от Брюксел и новото неразбиране е гарантирано. И така ще е до онзи момент, в който магистратите започнат да заемат или да губят постове не защото са свързани или несвързани с даден обръч, а защото са разпознаваеми като хора, имащи отношение към естеството на работата си.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев