Българският вожд и учител

„Успехът на неизпълнените обещания” - под това заглавие „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” /ФАЦ/ помести статия, посветена на изборната победа на ГЕРБ. Автор на публикацията е Михаел Мартенс. Ето как вижда той България:

Балканският кореспондент на авторитетния германски всекидневник представя накратко резултатите от изборите в България и заключава: „На пръв поглед несекващият успех на ГЕРБ изглежда странен, тъй като премиерът Борисов не спази много от обещанията си, дадени преди две години след победата му на парламентарните избори.”

От немай-къде

„За повечето българи стандартът на живот не се е подобрил - дори напротив, корупцията бушува навред, обявената цел на правителството за влизане в еврозоната не беше постигната, проваля се и членството в Шенген. Защо тогава ГЕРБ продължава да трупа точки? - пита Мартенс и си отговаря така: Популярността на Борисов се дължи не на последно място на дълбокото разочарование на българите от предишните правителства.

Борисов превърна това разочарование от политиката в своя програма. Той си служи с кратки, запомнящи се изречения и се представя за нещо като анти-политик - човек, който е попаднал случайно във властта, макар че много повече му се иска да си пие бирата и да говори за футбол със старите си приятели от времето, когато е бил бодигард. А най-вече му се говори за коли: всяка седмица той открива някоя нова улица. А ако не се намери такава, от немай-къде Борисов открива детски градини или пречиствателни станции, но с видимо по-малък ентусиазъм”, пише иронично Михаел Мартенс.

За Живков с любов

По-нататък в статията си Мартенс цитира част от анализ на германската фондация „Фридрих Еберт”, в който се казва следното: „Култът към личността кара много българи да си спомнят за времето на Тодор Живков, някогашния бащица от времето на комунизма”. В тази връзка балканският кореспондент на ФАЦ припомня ласкавото изказване на Борисов по адрес на Живков, в което премиерът го нарече „политик, който е направил много повече от всички останали след него”.

В друго свое изявление пък Борисов каза, че българите трябвало да бъдат държани на къса каишка, пише по-нататък Михаел Мартенс и добавя, че кой знае защо това изявление не предизвикало голямо недоволство в България. Заключението му: „Росен Плевнелиев, новият президент, явно се е поучил от Борисов и - както се вижда - с успех.”

По адрес на Плевнелиев Мартенс пише и следното: „По време на предизборната си кампания новият президент обеща, че ще се бори срещу корупцията, за да модернизира и европеизира България. В такъв случай е истински късмет, че преди да стане министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев беше в строителния бранш, за който се знае, че има непредубедено отношение към феномена корупция.”

Поживём - увидим

По-нататък Мартенс обяснява, че подобно отношение към подкупността има и българското правосъдие. Правителството също не е особено убедително в битката си срещу корупцията, пише кореспондентът на ФАЦ и дава за пример провалилия се проектозакон за изземане на незаконно придобито имущество, който не получи подкрепата на депутатите от ГЕРБ.

„Европейската комисия изрази разочарованието си и препоръча на София да вкара проектозакона още веднъж в парламента”, пише Михаел Мартенс. В края на статията си той си позволява да направи следното предположение: „Ако новият президент Плевнелиев не се справи с корупцията, той може да завещае тази задача на наследника си, който би могъл да се казва Бойко Борисов. Премиерът вече обяви, че ще се кандидатира на президентските избори през 2016 година. И макар впоследствие да се отказа от тези си думи, през идните 5 години Борисов има достатъчно време, за да ги преосмисли още веднъж.”