Българският Балзак

По повод състоялата се в София премиера на „Законът” -  последния роман от трилогията на Владимир Зарев, включваща още „Битието” и „Изходът”, Георги Папакочев разговаря с преводача на книгите на немски език Томас Фрам. Очаква се и третият роман от трилогията, който ще бъде отпечатан от виенското издателство "Дойтике", да бъде посрещнат с интерес от немскоезичната публика.

Имахме голям късмет с решението на издателите да издадат цялата трилогия, а не само последния роман, пояснява преводачът. Просто издателите си дадоха сметка, че толкова плътна, сложна и многопластова литература, каквато е трилогията на Владимир Зарев, има нужда от време, за да пробие на немския книжен пазар. Голям успех сред ценители, критика и медии в Германия имаше романът му „Разруха”, припомня Фрам. Две години по-късно се появи „Битието”, което върна читателите в една епоха, която германците не познават добре.

Интересът към книгите на Владимир Зарев ще нараства успоредно с приближаването на повествованието към наши дни. „Изходът”- романът, който излезе от печат миналата есен, регистрира по-голям интерес, защото в него авторът вече се занимава с комунистическия период. А „Законът” е може би първата книга, в която се засяга времето на този период и след него - половината от романа борави със събития до промените, а другата половина - със случилото се след тях, сиреч е проследен цял един процес. Той е гледната точка на автор, който не само изследва миналото, но разказва за случващото се в развитие, за процесите на погром в душите на самите герои, казва Фрам.

Швейцарският вестник „Тагес Анцайгер” вече направи паралел между начините, по които се отразява историята при Балзак и при Владимир Зарев. С кой германски писател би могъл да бъде сравнен българският романист? Може би с Гюнтер Грас?

Честно казано, при това без никакво преувеличение мисля, че Зарев е многократно по-добър писател от Грас, твърди Томас Фрам. Грас използва интересен, но твърде маниерен език. Той има определена гледна точка, но едва ли притежава толкова  всеобхватно, многопластово, погледнато от висока философска гледна точка творчество. Смятам, че независимо от модата на връщане към дебелите романи нито Гюнтер Грас, нито друг съвременен немски писател може да се мери с Владимир Зарев.

А сравнението в швейцарския вестник с Балзак води до неволното предположение, че Зарев може би е твърде старомоден автор. Това не е вярно, тъй като той показва шизофренията на новото време, в което политическите конфликти довеждат индивида до конфликти със собствената му съвест. В това отношение Зарев е твърде съвременен писател.

Швейцарският литературен критик вероятно е имал предвид, че Балзак, който е известен освен с обрисуването на психологически характери /като скъперника, например!/ прави много детайлни описания на нещата така, че читателят може да си представи тогавашното общество и покрай предметите. Подобни майсторски описания могат да се открият и при Зарев, което ми позволява да твърдя, че той е написал нещо като своя „Човешка комедия” ала „бюлгар”.

В България книгите на Владимир Зарев се четат от сериозна и подготвена аудитория, която обаче далеч не е широка. Кой и защо чете романите му в Германия?

Все още нямам точен отговор на този въпрос, признава Томас Фрам. Има публика, която се интересува от подобна литература, тя не ми е съвсем ясна, но все пак съществува кръг германски читатели, които с любопитство прекрачват границите и търсят интересни нови автори. Мисля, че хората, които купуват книгите на Зарев, първоначално се информират за тях в качествените немски медии. Когато там се появят положителни оценки на критиката, те несъмнено стимулират продажбите. След това са необходими поне още 3-4 години, за да може произведението да пробие пътя си към по-широката читателска аудитория в Германия.

Като преводач сте в състояние да оцените литературният език на Владимир Зарев.  Какъв е този език - от миналото, от настоящето, свободен или конюнктурен? Това ли е езикът на обикновения съвременен човек?

Писателят Зарев е много свободен човек, твърди Томас Фрам. Той обединява всички възможности, а в използването на думите спазва литературния съвет на Гьоте: „Майсторлъкът е в ограничението”. Когато говори за миналото, например, Зарев използва думи, характерни за същото това минало, когато предава речта на простак от новото поколоние /в „Разруха”, например/ той си служи с просташки думи.

Когато дава думата на професор, речта му е академична. Просто силата на Зарев е в това, че той владее регистрите на езика. Освен богат речник, подобно на катедрален орган той притежава много регистри, които подбира така, че да характеризира максимално точно дадена ситуация, време, герои.

Накъде ще поеме писателят Владимир Зарев оттук нататък, според Томас Фрам?

За твореца никога няма край, обобщава германският преводач. Завършекът на сегашната трилогия е просто етап. Убеден съм, че никога не трябва да се казва „никога” и точната дума в случая би трябвало да е „засега”. При представянето на книгата литературният историк проф. Михаил Неделчев поясни, че преди 20 години Владимир Зарев не е имал сюжетната възможност да завърши своята трилогия.

Сега, с нейното приключване, се получава нещо подобно на „Сто години българска самота”. Сигурен съм, че след като бъдат доизяснени някои събития в България, творчеството на Владимир Зарев ще продължи да се развива все така успешно, твърди германският литератор и преводач Томас Фрам.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Е. Лилов