Българските търговци на влияние

Броени минути преди огласяването на петгодишния мониторингов доклад на ЕК за България, при специализирана операция беше арестуван депутатът от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов. Причина за задържането му, според държавното обвинение, е търговия с влияние. Народният представител поискал и получил на ръка 25 хиляди евро, за да упражни влияние върху държавно длъжностно лице във връзка със земи, за които се отпускат субсидии.

Юристката Емилия Недева, експертка към „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” в Пловдив пояснява, че това престъпление може да бъде извършено от всяко лице, което разполага с някакви лостове за въздействие върху длъжностни лица или от хора, взимащи определени решения в местната или държавна администрация. Не е задължително да си министър или депутат, за да осъществиш търговията с влияние, твърди юристката и посочва най-баналния пример - близка, интимна приятелка на министър, която е в състояние да търгува с влиянието си въръху него. Онзи, който иска да плати, за да получи опека или лобиране от влиятелен човек, също носи наказателна отговорност ако не уведоми веднага властите.

Доц. д-р Иво Христов, преподавател в пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и главен експертен сътрудник на комисиите по правни въпроси в трите последни българския парламента, е убеден, че както корупцията, така и търговията с влияние не са невъзможни за доказване престъпления. Но предвид не особено високия професионализъм на разследващите органи, съчетан с липсата на воля и интерес от разкриването на подобен тип престъпления не е чудно, че проблемът беше фиксиран и в най-новия мониторингов доклад на ЕК за България.

Ти на мене, аз на тебе!

Според доц. Христов лобизмът в неговата англо-саксонска версия е дълбоко чужд на местните политически и обществени нрави. Проблемът на общества като българското е, че действат по силата на дълбоко вкорененото лицемерие, а политическата класа всъщност защитава интереси различни от официално декларираните. Оттам се появяват сделките на тъмно с техните криминални и полукриминални измерения. Днес съществува много добро европейско законодателство и безобразна българска социална практика. Това не е случайно, защото досега нямаше никакъв интерес това добро законодателство да се наложи в страната, обобщава експертът.

Лобистите от „Орлов мост”

Според Емилия Недева връзкарството, „бартерът” или „банката” на услуги са изконно свързани с българския бит още от годините на тоталитаризма. Понятието лобизъм днес в България е изключително изкористено. Всъщност обаче лобизмът може да се упражнява и от формации на гражданското общество - протестиращите неотдавна екоактивисти на софийския Орлов мост защищаваха обществено значими интереси, но тази форма на влияние е все още непозната за българина. От 2002 година досега се правят опити за регламентиране на лобизма и регистрация на лобистите, но няколко поред парламента упорито отхвърлят съответните проектозакони. Защо ли? Изглежда съществува някакъв корпоративен, групов интерес тази дейност да остане на тъмно и там да се използват незаконните механизми за влияние върху депутатите и администрацията, допуска Емилия Недева.

Пари-власт-пари „прим”

След като в България беше направен опит за внедряване на високотехнологичната промишленост, останаха единствено отрасли с бърз оборот на капиталите и висока норма на печалба. Тъкмо в тях търговията с влияние започна да играе централна роля, пояснява доц. Христов. В българската икономика официално всъщност се наблюдава сложна симбиоза на няколко интегрирани вертикално корупционни клана, които са монополизирали основните доходоносни пера и могат да се възпроизвеждат единствено чрез държавния бюджет. А това означава: чрез реалната политическа власт. За да се прави сериозен бизнес в България, човек задължително трябва да е свързан с властта. Тя от своя страна се възпроизвежда именно чрез икономическата помощ на споменатите монополни картели. Те паразитират върху основни оборотни дейности като например производството и търговията с алкохол, зърнени храни, цигари, горива, електроенергия. Така картелната мафиотска симбиоза се възпроизвежда и по политическите канали, обобщава доц. Иво Христов.

Монополна медийна пропаганда?

Особено опасна е търговията с влияние, която упражняват медиите, припомня Емилия Недева. Не знам дали записът, който беше разпространен за разговора на медийния магнат Любомир Павлов е истински, но той звучи страшно, защото показва как чрез медиите може да се въздейства върху гражданското общество и върху политическата система в страната, върху избора на лидери, казва юристката.

По-голямата част от медиите в България сега изпълняват слугинска роля, е категоричен доц. Иво Христов. Те също са продукт на споменатата олигархическа класа и могат да съществуват само като такива. Това се вижда от сблъсъка на няколкото медийни групировки напоследък, който е специфично изражение на очертаната вече социална картина. Всъщност излиза, че медиите са своеобразни „момчета за изпълнение на мръсни поръчки” и покорно слугуват на властта.

„Панелният” срещу патриархалния балканец

Българската специфика в търговията с влияние не е точно балканска, продължава поясненията си доц. Иво Христов. На Балканите тази търговия обикновено е продължение на няколко образувания и структури, какъвто е сучаят например в Гърция, Черна гора, Македония, Сърбия, отчасти в Румъния. Този тип кланово-патриархални отношения бяха разбити в условията на българския комунизъм, тъй като селската структура на българското общество беше променена и то беше заместено от атомизираната социална маса на т.нар. ”панелен човек”, сиреч от бившите селяни, набутани в панелките на големите градове, за да обслужват тежката индустрия на тоталитарната държава. Днес това население няма никакъв ресурс да се противопоставя на овладялата всички икономически и властови ресурси върхушка, която се възпроизвежда не толкова по родови, колкото по икономическо-милиционерски канали. А те са доста по-стабилни, отколкото патриархалните обвързаности на гръцкия тип олигархия например. Тази специфика има и своите продължения – българските политически партии не са нищо друго, освен клиентелистки групи, които сами по себе си не представляват никого другиго, освен определен кръг икономически и най-вече политически играчи.

Европа, ама не съвсем...

Правозащитничката Емилия Недева припомня груповата оставка на цялата ЕК преди няколко години заради корупционни практики на нейни членове и казва, че подобно мислене в България липсва. В страната беше създаден някакъв инспекторат, който да се занимава с имуществото на високопоставените служители в изпълнителната власт и да прави оценка на риска от корупция. Но тази система е задължителна само за изпълнителната власт, докато парламентът, съдебната власт, кметовете и общинската администрация, държавните агенции и институции не са длъжни да се съобразяват с нея. Не само ЕК в последния си доклад задава въпроса: защо това е така?

През последните дни в интервю на премиера Борисов се прокрадна признание, че в случая с Мишо Бирата е ставало дума действително за недопустима търговия с влияние. Е, има ли значение дали е лобирал тогавашният президент, някой от министрите или самият Мишо Бирата - при положение, че премиерът евентуално също е упражнил влияние? Просто нашето общество не е дорасло дотам, че когато такъв скандал стане публичен, по европейски пример уличеният да каже: „Аз вече нямам доброто име, което имах, когато се явих пред вас на изборите” и да си предложи оставката. Такова нещо случвало ли се е в България? Досега не помня, заключава юристката Емилия Недева.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: А. Андреев