Българските роми в Кьолн: отчаяни и агресивни

"Никой няма точна представа колко са новодошлите българи и румънци в Кьолн, нито пък каква част от тях участват в мафиотски структури", пише Хелмут Франгенберг в ежедневника "Кьолнер Щатанцайгер". Полицията предполага, че ромите са организирано докарани в Кьолн с автобуси или евтини самолетни линии, за да вършат престъпления.

Посредници им намират къде да нощуват, в някои от градските квартали зачестяват жалбите срещу неестествено препълнените жилища. Има оплаквания за тормоз на съседи, за сексуални посегателства, замърсявания и вандализъм. Градските власти казват, че става дума за организирани банди от просяци и за разрастване на уличната проституция.

Мизерия да е, ама в Германия да е

Тази форма на организираната престъпност е следствие от последното разширяване на Европейския съюз. "Тези, които идват при нас, са бедни и гладни" - казва Бернд Момбауер от приюта за бездомници "Гъливер". "Те не говорят чужди езици и нямат образование, идват с надеждата за по-добър живот", допълва Момбауер. Мнозина от новодошлите са роми.

След приемането на България и Румъния в Европейския съюз гражданите на тези две държави се радват на свободата на придвижване из Общността. Те имат право да пътуват като туристи, но не и да претендират за социални облаги в Германия, нещо повече - не им се полагат дори места в приюти за бездомни. Тези хора нямат здравни осигуровки, не са регистрирани и като нуждаещи се.

Така се стига до натиск за увеличаване на социалните услуги в Германия: българите и румънците "изместват" другите нуждаещи се от социалните кухни. Съществува опасността от "война измежду най-бедните" - казва политикът от партията на Зелените Оси Хелинг. Бернд Момбауер е убеден, че има и нарастване на агресивността.

За външния наблюдател обстоятелствата са трудно разбираеми: нуждата, съпътстваща хората в родината им, е често по-голяма от мизерията, която изпитват в Германия. "Германия е страната-мечта, в която животът е по-добър, отколкото в родината" - обобщава Сабине Райнке от организацията "Looks", която се грижи за проституиращи мъже. Липсата на перспектива предизвиква психически заболявания. "Хората са отчаяни,  депресивни и агресивни" - казва Сабине Ротер от приюта за бездомници "Оазис". Мнозина стават алкохолици или прибягват към други упойващи вещества.

Безработни, неграмотни и безпомощни

Новодошлите събират празни бутилки или старо желязо, някои си намират временна работа, други крадат. Предположенията на Райнке са, че към 1000 млади мъже се продават по улиците на Кьолн, повечето го правят от нужда - не са намерили друг начин да се препитават. По правило са непросветени и никога не са чували за СПИН, нито пък използват презервативи.

"Всичко това може да взриви социалния мир", предупреждава отец Маркус, който отговаря за бездомните в градската енория. "Не може в Брюксел и Страсбург да се вземат решения за разширяването на Европейския съюз без да се отчитат последствията за големи градове като Кьолн", смята Андреас Хехт от социалната организация на католиците.

Градските власти засега са безпомощни и бездейни. Зелената партия и социалдемократите внасят в градския съвет искане да се направи анализ на ситуацията. Рецепти в случая няма - смятат експертите, особено при положение, че със засегнатите дори не може да се установи пълноценен контакт, поради езиковата бариера. Сабине Райнке предлага на първо време градските власти и полицията да се задействат срещу собствениците на жилища, предлагащи мизерни "дупки", в които множество пришълци са натъпкани в най-тясно пространство.

Източноевропейците носят отговорност

Полицията има намерение да си сътрудничи и с властите на държавите, от които пристигат ромите. В следващите седмици в Кьолн се очакват няколко румънски полицаи, които да подпомогнат борбата срещу организираната престъпност. Но това няма да помогне за решаването на проблемите на хората, избягали от родината си поради бедност. Помощните организации са се обърнали и към източноевропейските консулства с настояването да поемат отговорността за своите сънародници. Засега обаче ефект няма.

"Имаме нужда от интелигентни решения", заявява Андреас Хехт. "Много лесно би било да се каже: дайте ни повече пари и нови законови разпоредби. Нещата съвсем не са толкова прости." Според Хехт Кьолн е изправен пред дилема: градът иска да предлага все по-добри социални услуги на нуждаещите се. Ако обаче прекали с добрините, може да се стигне и до обратен ефект.

АГ, ДПА, КЩА, ХФ, Б. Михайлова

Редактор: Бистра Узунова